НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
450
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни
на
единственото светило,
на
единствената животворна светлина, която поддържа
живота
във всички гами, не само
на
земята, не само
на
Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"?
Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни
на
единственото светило,
на
единствената животворна светлина, която поддържа
живота
във всички гами, не само
на
земята, не само
на
Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
към текста >>
От пианото зазвучаха встъпителните акорди
на
песента и ние запяхме величествения слънчев химн
на
душите, осъзнали величието
на
живота
, проявен от слънчевите лъчи.
Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"!
От пианото зазвучаха встъпителните акорди
на
песента и ние запяхме величествения слънчев химн
на
душите, осъзнали величието
на
живота
, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят.
към текста >>
Ние подразбрахме значението и
смисъла
на
приема - Учителят бе доволен от музиката
на
Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните.
Ние подразбрахме значението и
смисъла
на
приема - Учителят бе доволен от музиката
на
Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
към текста >>
Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие
на
живота
.
Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие
на
живота
.
Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера. Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят.
към текста >>
2.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В този
смисъл
Школата
на
Учителя бе един голям дом
на
душите, решили да посветят живот и бъднини
на
поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония
на
живота
.
А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.
В този
смисъл
Школата
на
Учителя бе един голям дом
на
душите, решили да посветят живот и бъднини
на
поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония
на
живота
.
В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход. В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня. "Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество.
към текста >>
3.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Животът
на
този бележит българин е творчески израз
на
създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и
смисъл
, Учение за разумен и високоидеен живот посветен
на
дружба, мир и любов между жителите
на
нашата планета, основано
на
великото хармонично единство в природата.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".
Животът
на
този бележит българин е творчески израз
на
създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и
смисъл
, Учение за разумен и високоидеен живот посветен
на
дружба, мир и любов между жителите
на
нашата планета, основано
на
великото хармонично единство в природата.
Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство.
към текста >>
Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в
живота
, които не могат да се облекат в краткия текст
на
дадена песен.
Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума.
Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в
живота
, които не могат да се облекат в краткия текст
на
дадена песен.
А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството.
към текста >>
4.
2_32 Най-новото в музиката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В този
смисъл
, музиката носи едно откровение.
Музиката е език на душата. Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.
В този
смисъл
, музиката носи едно откровение.
То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.
към текста >>
В този
смисъл
, Светлината е хармонично съотношение
на
множество прави мисли, които извират от Света
на
Мъдростта.
То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.
В този
смисъл
, Светлината е хармонично съотношение
на
множество прави мисли, които извират от Света
на
Мъдростта.
Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога. А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух. Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане. Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно.
към текста >>
Музиката открива тайната
на
живота
, изявен и като обич, и като омраза, и като светлина, и като тъмнина, и като Свобода, и като ограничение.
А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух. Това е страничка от Новото, което откроява музиката. Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане. Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно. Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията.
Музиката открива тайната
на
живота
, изявен и като обич, и като омраза, и като светлина, и като тъмнина, и като Свобода, и като ограничение.
В музиката душата се ражда, а духът възраства.
към текста >>
5.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И завинаги си запазих у мен това изказване
на
Учителя за Братството в Айтос като едно откровение
на
Духа за
смисъла
на
човешкия живот
на
земята.
Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка".
И завинаги си запазих у мен това изказване
на
Учителя за Братството в Айтос като едно откровение
на
Духа за
смисъла
на
човешкия живот
на
земята.
Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух.
към текста >>
Това става само при изпълнение Волята
на
Бога чрез
живота
на
всеки един от нас от тази жива верига.
А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души.
Това става само при изпълнение Волята
на
Бога чрез
живота
на
всеки един от нас от тази жива верига.
Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата. Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви. Разположени бяха по строго определени градове в страната.
към текста >>
6.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та, за да имаш успех в
живота
си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен.
Затова тази песен не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници. Пее се леко, мелодично, тихо, както изворът и поточето тече. Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази песен. Та човек, като разбере това, ще види, че понякога и той извира отвътре грубо и нахално. Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят.
Та, за да имаш успех в
живота
си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен.
Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това. Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка. Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки. В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си. В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя.
към текста >>
Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и
смисъл
, както се казва в песента
на
Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини".
Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо.
Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и
смисъл
, както се казва в песента
на
Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини".
Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори.
към текста >>
Музика в широк
смисъл
Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области
на
проявения живот
на
земята и го изпълва с хармония и красота.
Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори.
Музика в широк
смисъл
Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области
на
проявения живот
на
земята и го изпълва с хармония и красота.
Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика.
към текста >>
Тази музика е великата Божествена симфония
на
живота
.
Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика. Божията Мъдрост е музика. Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика.
Тази музика е великата Божествена симфония
на
живота
.
"Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота! " В широкия смисъл на думата, там, където няма хармония, няма и музика. В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката.
към текста >>
" В широкия
смисъл
на
думата, там, където няма хармония, няма и музика.
Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика. Тази музика е великата Божествена симфония на живота. "Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота!
" В широкия
смисъл
на
думата, там, където няма хармония, няма и музика.
В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката. Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни.
към текста >>
Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път
на
възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в
живота
.
Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра. Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект.
Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път
на
възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в
живота
.
Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>
7.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той обясняваше кои са първичните мотиви, обясняваше
смисъла
им, а после обясняваше кои са вторичните и как са вмъкнати по-късно.
Това наблюдение и разучаване продължи над два часа. През това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми на българските хора и обясняваше от къде водят началото си, от коя окултна школа идват, пренесени от българите. Жалко, че това никой не го стенографира, защото обяснението никога не се повтори вече. А ние така бяхме се разпалили от хората, че бяхме в една необикновена възбуда. После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни.
Той обясняваше кои са първичните мотиви, обясняваше
смисъла
им, а после обясняваше кои са вторичните и как са вмъкнати по-късно.
Това продължи дълго време. Накрая Учителят изсвири с цигулката си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа. Поиска да види от нас какви движения ще им сложим и как ще съпровождаме тези мотиви с нашите движения. Един показа едно, друг показа второ. Въодушевихме се.
към текста >>
Ние с
живота
си бяхме заслужили тази привилегия пред останалото човечество - това, което бе днес и онова, което трябваше да дойде утре.
От нея се тръгва. Човечеството трябва да се добере до нея и да тръгне от нея. Оттук се тръгва - друг начин няма за пробуждане на човешкото съзнание по пътя на Космичната обич". Ние слушаме, оглеждаме се смаяни и се питаме един другиго с поглед: "Та ние ли сме тези, на които се даде тази Паневритмия на земята за Новото Човечество? " Оказа се, че това сме ние - всички онези, които бяхме около Учителя.
Ние с
живота
си бяхме заслужили тази привилегия пред останалото човечество - това, което бе днес и онова, което трябваше да дойде утре.
По-късно тя се нотира и през 1938 година, по времето на Учителя, се издаде в София на луксозна хартия в голям формат. Тя се състои от три части: 1. Паневритмични упражнения и тяхното описание; 2. "Паневритмия", музика за две цигулки; 3. Принципи на Паневритмията.
към текста >>
8.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Смисълът
беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине.
Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала.
Смисълът
беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине.
Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено. Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ.
към текста >>
И ако днес, утре или вдругиден вие можете да се доберете до Словото
на
Учителя, до песните
на
Учителя и до Паневритмията
на
Учителя, това се дължи
на
онези, които устояха и бяха верни
на
Учителя до края
на
живота
си.
Онези, които трябваше да дойдат и да заемат мястото на заминалите, не дойдоха - местата им останаха празни и се заеха от случайни хора, които не бяха определени да бъдат в Братството. Но останаха онези, които трябваше да извършат предателството спрямо Школата и спрямо Словото на Учителя. Дойдоха и други отвън и се присъединиха към тях. И те го извършиха така, както трябваше, както им повеляваше онзи, който ги изпрати за това. Но останаха все пак една дузина, които трябваше да устоят.
И ако днес, утре или вдругиден вие можете да се доберете до Словото
на
Учителя, до песните
на
Учителя и до Паневритмията
на
Учителя, това се дължи
на
онези, които устояха и бяха верни
на
Учителя до края
на
живота
си.
А думите на Учителя "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " винаги бяха в мен и с мен и те ми отваряха очите за всичко, което ставаше в Школата Му. Нещата бяха ясни и категорични. Но времената и събитията бяха такива, че трябваше да се изпълни всичко онова, предречено от Всемировия Учител. И то се изпълни до края точно и както трябва!
към текста >>
9.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв
смисъл
.
На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка? Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите?
Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв
смисъл
.
Това е за външните хора. Но ние, които бяхме в Школата, знаехме, че Учителят в тези случаи отговаряше на мислите на приятелите, които бяха насочени към Него. Отговаряше и направляваше различните състояния на приятелите, които бяха състояния на техните съзнания - резултат от дадени противоречия, през които минаваха. И така Учителят отговаряше на въпросите и на онези от невидимата за нашите очи аудитория. Словото Му беше разнообразно, разнопосочно, насочено към душите на учениците на "Изгрева", както и на учениците от невидимата аудитория.
към текста >>
Прекъсва връзката си с
живота
на
Духа и постепенно секва у него онзи лъч, който съединява всеки човек със слънцето
на
Духа.
Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят. За кой закон говореше Учителят? Това беше законът за изявлението и закона за проявлението на Божествения Дух на земята. Божественият Дух се излива непреривно и който посегне върху Него, посяга и върху оная струя, върху онзи лъч, определен от самия Дух и прекъсва връзката си с Него.
Прекъсва връзката си с
живота
на
Духа и постепенно секва у него онзи лъч, който съединява всеки човек със слънцето
на
Духа.
Е, това бе законът, който не прощаваше. Защото изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. Това е единият закон, който е нарушен в този случай. А по-нататък идва следното: изявеният Божествен Дух е проявеният Господен Дух на Силите - ето това е вторият закон, който е нарушен - законът за проявлението. Значи бяха нарушени два закона: закона за изявлението на Божествения Дух и закона за проявлението на Господния Дух.
към текста >>
10.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
При един разговор, друг път, каза следното: "За Мен има три пътя: или да остана - да подгонят и Мен, и вас и да си навлече българският народ карма както евреите, или Аз да си замина и вие да останете, или те да не дойдат." Учителят си замина и остави нас и Словото Си - да Го прилагаме в
живота
си.
Най-после да стигне до България. Защото, където дойде най- късно, там ще бъде по-рафиниран, с по-малко жертви." Но уви, не бяхме достатъчно будни да се молим усърдно за това и молитвата не бе произнесена от нас. Ние изпитахме на гърба си всичко, което каза Учителят. А този народ даде хиляди жертви, след като те дойдоха и взеха властта в България. Този народ опита всичко това.
При един разговор, друг път, каза следното: "За Мен има три пътя: или да остана - да подгонят и Мен, и вас и да си навлече българският народ карма както евреите, или Аз да си замина и вие да останете, или те да не дойдат." Учителят си замина и остави нас и Словото Си - да Го прилагаме в
живота
си.
А руснаците и комунистите дойдоха на 9 септември 1944 година, така че от трите възможни положения Учителят избра онова, което беше казал двадесет и две години преди това. "Когато Аз сляза от тази катедра,тогава ще дойдат болшевиките в България." Той каза това при отварянето на Школата през 1922 година. След всичко това дойдоха нови четиридесет и пет години - един цикъл, който Учителят бе предсказал и ние бяхме свидетели на всичко това, което нашето поколение преживя, а следващото поколение може да го проучва по исторически материали. Над Симеоново има няколко езера. На последното езеро - "Тиганя" - имаше изворче, което приятелите направиха като чешмичка.
към текста >>
В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез
живота
си тук,
на
"Изгрева".
Помолете се и така ще решавате въпроса." При сходен случай Той заяви: " В бъдеще ще работите по групи." Но ние сме свидетели, че това не се изпълни. Това беше чуто, това беше написано, това беше разказвано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваше в тях. Но не се намери някой, който да изпълни Волята на Учителя, която е Воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание.
В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез
живота
си тук,
на
"Изгрева".
Когато веднъж Му казахме, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на бригади по селскостопански работи, винаги си спомнях тези думи на Учителя. Беше започнала една нова епоха. Той тази епоха още в самото начало на Школата я бе нарекъл "Епоха на труда"! Ние не можем да осъзнаем това дори и до днес. Ще го преценим след време.
към текста >>
Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния
смисъл
.
Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от млечен компрес, или от хардал - методи на лечение, които Учителят препоръчваше. Приятелите бяха прилагали тези методи. Учителят бе допуснал това. Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал. Тогава никой не се досещаше, не предполагаше какво значат тези думи.
Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния
смисъл
.
Във вторник, на 26 декември 1944 година, разбрахме, че Учителят не е добре. Сестра Стойна и аз стояхме до късно в салона и плачехме. На сутринта рано пристигнахме отново. Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко.
към текста >>
Посветих
живота
си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила.
Ние присъствувахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на земята. Защото Вечната Симфония, която идва от Целия Всемир е Славословие на Бога като Любов. Неговото Учение е Учение на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Така, чрез този последен концерт, за мен завърши музикалното ми обучение в Школата на Учителя. Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години.
Посветих
живота
си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила.
Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават. Едните слизат и приемат Словото, а другите го предават и си заминават. И едните, и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят живота си в служение на Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем, облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му. Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
към текста >>
И едните, и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят
живота
си в служение
на
Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем, облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му.
Започна един период на служение, продължил четиридесет и пет години. Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила. Написах тези слова за онези, които идват след нас, защото ние сме верига от души. Едни слизат и се обличат в плът, а други си заминават. Едните слизат и приемат Словото, а другите го предават и си заминават.
И едните, и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят
живота
си в служение
на
Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем, облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му.
Словото Му бе изявление на Божествения Дух, музиката му бе отзвук на Божествената Душа - Велика симфония, която иде от Вселената и славослови Бога като Любов. Амин.
към текста >>
11.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Такъв бе кръговратът
на
живота
в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време
на
Школата.
"Златните копринени нишки на Димитринка Антонова" В Школата на Учителя навлязохме и дойдохме като една голяма група млади хора още през 1922 година. По-късно дойдоха още млади хора, а старите братя и сестри си заминаваха.
Такъв бе кръговратът
на
живота
в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време
на
Школата.
Вероятно такъв бе планът на Небето. И ние останахме. Бяхме млади, здрави, хубави. Какви братя и какви сестри имаше тогава! Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе.
към текста >>
Това е
смисълът
на
творчеството и цената
на
неговия труд.
Благодарение на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа. А трябваше да я запише. Учителят му бе казал само една дума: "Работи! " А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите.
Това е
смисълът
на
творчеството и цената
на
неговия труд.
Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента.
към текста >>
12.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури
на
живота
победата е наша.
"Закони на музиката" Музикалн и закон и направляват света Виж красотата на цветята! Тя не е преходна. Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика.
Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури
на
живота
победата е наша.
Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят.
към текста >>
Новата музика ще внесе съдържание и
смисъл
в онези музикални форми, които са дадени през периода
на
класиците през XIX век.
Всяка сила, която служи на Божественото Начало, има музика. Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно. То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят.
Новата музика ще внесе съдържание и
смисъл
в онези музикални форми, които са дадени през периода
на
класиците през XIX век.
Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее. Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото!
към текста >>
В превод от Учителя, това означава: "Всичко в
живота
е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
ХИДАР КОНЗУ 5. ТИЛ ШИАМЕН ХАРЕНЗУ 6. ЗИА КУК МЕХРЕНЗУ 7. ТИА ЛУ ФАР ДАРУ 8. ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР.
В превод от Учителя, това означава: "Всичко в
живота
е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
В Доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Бялата магия на песните на Учителя Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила.
към текста >>
Например песенчицата "Аз в
живота
ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други.
ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР. В превод от Учителя, това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В Доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Бялата магия на песните на Учителя Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително.
Например песенчицата "Аз в
живота
ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други.
Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово.
към текста >>
13.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Слънцето е изворът
на
живота
.
"Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство.
Слънцето е изворът
на
живота
.
Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството.
към текста >>
И тази енергия поддържа
живота
на
нея, създава неговите форми.
Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част.
И тази енергия поддържа
живота
на
нея, създава неговите форми.
Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето. Нали земята е произлязла от слънцето.
към текста >>
Всъщност, формите
на
живота
разкриват вътрешното съдържание
на
Светлината.
Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми.
Всъщност, формите
на
живота
разкриват вътрешното съдържание
на
Светлината.
Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето. Нали земята е произлязла от слънцето. Веднъж запитали Учителя: "Вие откъде сте?
към текста >>
Като изучаваме тях, можем да изучаваме
живота
на
слънцето.
От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината.
Като изучаваме тях, можем да изучаваме
живота
на
слънцето.
Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето. Нали земята е произлязла от слънцето. Веднъж запитали Учителя: "Вие откъде сте? " Той отговорил просто: "От слънцето." Учителят откри слънцето на учениците и даде знание и методи как да се използуват неговите сили.
към текста >>
Той вложи съдържание в тях -
живота
на
онзи свят, от който ги сне.
Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения.
Той вложи съдържание в тях -
живота
на
онзи свят, от който ги сне.
Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича.
към текста >>
Зад явленията
на
живота
седи един възвишен, Разумен Свят.
С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне.
Зад явленията
на
живота
седи един възвишен, Разумен Свят.
С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта.
към текста >>
Той за пръв път се среща с
живота
на
Братството.
Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден.
Той за пръв път се среща с
живота
на
Братството.
Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето.
към текста >>
Той създаде "Марш
на
Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът
на
Светлината, която работи и обновява
живота
; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн
на
Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен
смисъл
."Химн
на
слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите
на
слънцето.
Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя".
Той създаде "Марш
на
Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът
на
Светлината, която работи и обновява
живота
; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн
на
Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен
смисъл
."Химн
на
слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите
на
слънцето.
Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов
към текста >>
14.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Когато Учителят казваше
на
възрастните приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма
смисъл
.
"Своеволия на "Изгрева" На "Изгрева" ставаха необикновени неща.
Когато Учителят казваше
на
възрастните приятели да се направи нещо, те не изпълняваха това, което им казваше, а започваха да умуват, да разсъждават защо да се прави, когато няма
смисъл
.
Тогава те бяха изкарали една своя теория, че Учителят е вещ по духовните въпроси, но по материалните хич не Го бива. За това пък ги бива тях и то деятелните братя и сестри. Понеже живеят в материята и в света, та са вещи в нея, защото е тяхна среда. Тази теория на възрастните приятели направи големи поразии. Ще разкажа за някои от тях.
към текста >>
Те не го разбраха тогава, а някои от тях до края
на
живота
си не го разбраха.
Намериха архитект, направиха план и всички тържествено отиват при Учителя. Той беше намръщен. Смръщен ги гледаше, бутна с ръка плана настрана и каза: "Няма нужда от такива работи." Те си отидоха разочаровани. Ето тук се вижда и още нещо. Те не отиват при Учителя да Го питат, а искат да Го поставят пред свършения факт на едно човешко хрумване и решение.
Те не го разбраха тогава, а някои от тях до края
на
живота
си не го разбраха.
Учителят нареди на старите приятели да построят общежитие на "Изгрева", за да има по една стая и кухня за всеки брат и сестра, като им даваше пари, но те не направиха пак нищо. Имаше пари и Учителят ги даваше. Имаше и хора, които щяха да строят и щяхме сами да си построим. Но отново не Го послушаха. Цели петдесет години всички бяха в бараките.
към текста >>
15.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Вярата е сила и Господ е крепък в
живота
.
Войнишката форма тогава се състоеше от войнишко кепе, куртка, брич с ботуши и шинел. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К. Иларионов, Получих писмото Ви.
Вярата е сила и Господ е крепък в
живота
.
Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения.
към текста >>
Всички, които са се водили от Духа
на
живота
, са излизали победители.
Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври 1912 година. Всички приятели без изключение заминават на фронта и започват да пишат на Учителя и да споделят всички войнишки неволи и теготи. В едно писмо- отговор на Учителя от 9 януари 1913 година, София, до Константин Иларионов, който е офицер с чин майор, четем следното: "Любезни К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепък в живота.
Всички, които са се водили от Духа
на
живота
, са излизали победители.
Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тази война. На бойното поле се показва и човешкото геройство и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце.
към текста >>
Приятелит е запитва т з а
смисъл
а н а таз и войн а и з а
смисъл
а н а хилядит е жертви .
Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле. Ваш верен П.К.Дънов (подпис)" Приятелит е с а на бойнот о поле. Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците .
Приятелит е запитва т з а
смисъл
а н а таз и войн а и з а
смисъл
а н а хилядит е жертви .
То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели.
към текста >>
Радвай се, че ти си в оная струя
на
живота
, която носи този народ нагоре към доброто, към Духовната свобода
на
Духът." (Писмо от 20 март 1913 година) Обсадат а н а Одри н започнал а н а 2 6 октомвр и 191 2 годин а и биткат а з а нег о е ожесточена .
То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели.
Радвай се, че ти си в оная струя
на
живота
, която носи този народ нагоре към доброто, към Духовната свобода
на
Духът." (Писмо от 20 март 1913 година) Обсадат а н а Одри н започнал а н а 2 6 октомвр и 191 2 годин а и биткат а з а нег о е ожесточена .
Пада т хиляд и убит и н а бойнот о поле. Н а 1 3 мар т 191 3 годин а българскит е войск и превзема т одринскат а крепост , Учителя т отнов о пиш е и отговар я на въпроси . "Ти си видял и знаеш сега що е човек. Колко струва на бойното поле. Той отлетява като цвете Остава след него само неговото добро и зло, което е вършил.
към текста >>
Турция упорства и не иска да се учи, но ще й се даде да разбере, че правдата е Закон в
Живота
и този Закон е неумолим в своите действия.
Колко струва на бойното поле. Той отлетява като цвете Остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извърши своя дълг, тъй както го разбира, може да се благославя. Най-после Одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха. Така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята.
Турция упорства и не иска да се учи, но ще й се даде да разбере, че правдата е Закон в
Живота
и този Закон е неумолим в своите действия.
Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград." (Писмо от 20 март 1913 година) Н а 1 7 май 191 3 годин а в Лондо н с е сключ и мире н договор . Пре з врем е н а войнат а всек и еди н о т приятелит е изпитв а н а гърб а с и нейни я бич. Всек и еди н о т тях има реалн и опитност и з а силат а н а Христови я Дух , Койт о г и закрил я и съхраняв а живот а им. Технит е опитност и бях а разказван и десетилети я наред, кат о няко и о т тях бях а записани .
към текста >>
16.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Всяко упражнение си има свой вътрешен
смисъл
. 4.
Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за паневритмични упражнения, това е подготовка за Паневритмията". Паневритмият а се основав а на: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията.
Всяко упражнение си има свой вътрешен
смисъл
. 4.
Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота.
към текста >>
Другата секретарка след заминаването
на
царя се поболя, като двете и ръце се подуха и тя не можеше да си служи с тях до края
на
живота
си.
Генерал Стоянова имаше две дъщери-близначки. Едната беше секретарка на царя, а другата - на царицата. Като секретарки, те не си изпълняваха задълженията както трябва, а се поддадоха на различни изкушения от различни страни. Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка.
Другата секретарка след заминаването
на
царя се поболя, като двете и ръце се подуха и тя не можеше да си служи с тях до края
на
живота
си.
Така че случайни неща нямаше както в двореца, така и извън двореца, а всичко си беше на мястото. Наистина, царят, припомнил си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него. В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започват да стават по- редовни, той споделя това със стенографката Елена Андреева. "Ти за това нещо пита ли Учителя?
към текста >>
Този опит му струваше
живота
.
А Учителят му отговорил: "Не те съветвам. Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мене. Аз зная колко струват Кобургите". Като чула това, Елена възкликнала и упрекнала Лулчев: "Тогава ти с кой акъл отиваш там? " Лулчев се оправдал: "Аз искам да опитам".
Този опит му струваше
живота
.
Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанда да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отговорил: "Аз не слушам ясновидци! " Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.
към текста >>
И то ритмиката като стимул в
живота
.
Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед. В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката.
И то ритмиката като стимул в
живота
.
Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всичко, което им се показваше. Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така, определените за занимание два часа бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко.
към текста >>
17.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство
на
вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите
на
живота
, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността
на
Вселената.
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство
на
вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите
на
живота
, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността
на
Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>
Това беше много съществен и свещен момент в
живота
ми.
Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Това беше много съществен и свещен момент в
живота
ми.
Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат.
към текста >>
Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника
на
живота
, откъдето излиза този народ.
След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава!
Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника
на
живота
, откъдето излиза този народ.
А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати.
към текста >>
Той изпя думите: "Аз в
живота
ще благувам.
Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят. Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас. Този опит бе направен само един път. В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това".
Той изпя думите: "Аз в
живота
ще благувам.
Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа.
към текста >>
Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в
живота
ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние
на
съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа.
Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя.
Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в
живота
ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние
на
съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа.
Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух.
към текста >>
Онзи, който се добере до вътрешния
смисъл
на
тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник.
Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това".
Онзи, който се добере до вътрешния
смисъл
на
тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник.
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
към текста >>
Символично този "Химн
на
Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява
живота
на
земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор
на
живота
, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
Символично този "Химн
на
Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява
живота
на
земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор
на
живота
, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята.
към текста >>
18.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в
живота
му.
Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички. През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева".
Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в
живота
му.
Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това. Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше на тях. Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения. Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха.
към текста >>
А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в
живота
си.
Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му. Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека.
А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в
живота
си.
Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото. Вътрешната връзка с Бога е говор на Бога към моята душа. А външната връзка с Бога е говорът на моята душа към Бога. Обмяната между Бога и човека е говорът му чрез Словото. А Словото Го имаме от Учителя.
към текста >>
Условията
на
живота
на
човека са продукт
на
нашия човешки дух.
Каква е тя ще разберете като направите връзка с Бога. Когато се свържете с Boга, Бог ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него.
Условията
на
живота
на
човека са продукт
на
нашия човешки дух.
Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
към текста >>
Имаш ли будност и непреривност
на
съзнанието, имаш и връзка с
живота
.
Когато се свържете с Boга, Бог ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух.
Имаш ли будност и непреривност
на
съзнанието, имаш и връзка с
живота
.
Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години.
към текста >>
И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото
на
Всемировия Учител чрез
живота
на
ученика.
За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика.
И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото
на
Всемировия Учител чрез
живота
на
ученика.
Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод.
към текста >>
Това е метод и начин за приложение от Словото
на
Учителя в
живота
на
ученика.
Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя.
Това е метод и начин за приложение от Словото
на
Учителя в
живота
на
ученика.
Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете. А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>
Ето така се реализират идеите
на
Учителя от Словото Му чрез
живота
на
ученика.
Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето така се реализират идеите
на
Учителя от Словото Му чрез
живота
на
ученика.
Тогава ученикът се познава по негобия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете. А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа". И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една идея от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача. Тогава всички ще видят, ще познаят, че това е ученик на Школата - по неговия плод.
към текста >>
Ето, това е пътят за реализиране
на
една идея от Света
на
Истината чрез
живота
на
ученика
на
земята.
Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето, това е пътят за реализиране
на
една идея от Света
на
Истината чрез
живота
на
ученика
на
земята.
Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината.
към текста >>
Това е
смисълът
на
Вътрешната Школа
на
Бялото Братство.
Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята.
Това е
смисълът
на
Вътрешната Школа
на
Бялото Братство.
А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става".
към текста >>
Пътят за реализация
на
Словото
на
Учителя чрез
живота
на
ученика представлява Пътя
на
Школата.
Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Пътят за реализация
на
Словото
на
Учителя чрез
живота
на
ученика представлява Пътя
на
Школата.
Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става". Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава".
към текста >>
Ето, това означават трите изречения
на
Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез
живота
на
ученика, изпълняващ Волята
на
Великия Учител Беинса Дуно.
Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата.
Ето, това означават трите изречения
на
Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез
живота
на
ученика, изпълняващ Волята
на
Великия Учител Беинса Дуно.
Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става". Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава". Това е Виделината.
към текста >>
Търси се ученикът, който да изпълни Волята
на
Учителя като реализира чрез
живота
си тези три формули от "Писмото"
на
Учителя.
"Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Това е Славата на Бога. Това е Божественият свят и Принципът. Принципът е един. Бог е Един и Въздесъщ!
Търси се ученикът, който да изпълни Волята
на
Учителя като реализира чрез
живота
си тези три формули от "Писмото"
на
Учителя.
Минаха години. И което е най-интересното - Учителят създаде песен по тези три изречения. Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава песен. Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот. Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее.
към текста >>
Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и
живота
на
земята чрез Словото
на
Всемировия Учител.
Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден. Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва. Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител.
Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и
живота
на
земята чрез Словото
на
Всемировия Учител.
За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя. Ученикът в Школата на Учителя изучава Словото на Учителя, което е Слово на Бога и го прилага в живота си като създава вътрешни и външни връзки с Бога. А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята. Бележк а на редактора. На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат Върховен братски съвет.
към текста >>
Ученикът в Школата
на
Учителя изучава Словото
на
Учителя, което е Слово
на
Бога и го прилага в
живота
си като създава вътрешни и външни връзки с Бога.
Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя.
Ученикът в Школата
на
Учителя изучава Словото
на
Учителя, което е Слово
на
Бога и го прилага в
живота
си като създава вътрешни и външни връзки с Бога.
А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята. Бележк а на редактора. На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат Върховен братски съвет. На събранието не бяха допуснати техните опоненти и съперници за ръководство в Братството. Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности.
към текста >>
19.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
До края
на
живота
Му беше така.
Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята.
До края
на
живота
Му беше така.
Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас.
към текста >>
Учителят, тъй да се каже, владееше магията
на
живота
.
Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така.
Учителят, тъй да се каже, владееше магията
на
живота
.
Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие сте още малки да ме разберете.
към текста >>
Аз говоря
на
Духовете, Които управляват слънцата, планетите, Силите и
живота
във Вселената.
Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие сте още малки да ме разберете.
Аз говоря
на
Духовете, Които управляват слънцата, планетите, Силите и
живота
във Вселената.
И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил". Тези думи ние ги записвахме и си ги прочитахме, особено, след като Той си замина от този свят. Няколко човека бяхме около Него. Един запита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, Който бе преди две хиляди години?
към текста >>
И
на
всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен
смисъл
.
В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички.
И
на
всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен
смисъл
.
Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше.
към текста >>
"Светията - казва Учителят - е
на
границата между смъртта и
живота
, а Учителят е вън от смъртта.
Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става.
"Светията - казва Учителят - е
на
границата между смъртта и
живота
, а Учителят е вън от смъртта.
Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Затова ние, учениците на Школата, а след нас и хората в този народ и човеците на земята, трябваше да дадем заслужената цена на нашия Учител, защото Бог Го изпрати на земята. За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години.
към текста >>
Учителят управлява
живота
във Вселената,
живота
на
Битието и
на
Небитието".
Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта.
Учителят управлява
живота
във Вселената,
живота
на
Битието и
на
Небитието".
Затова ние, учениците на Школата, а след нас и хората в този народ и човеците на земята, трябваше да дадем заслужената цена на нашия Учител, защото Бог Го изпрати на земята. За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години. Толкова години, колкото евреите преживяха, след като паднаха под робство и бяха преселени във Вавилон.
към текста >>
Учителят ни разказваше и за
живота
на
другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Вселената.
А ние целувахме десницата Му. Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там. А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление. Учителят казваше, че съвременната наука е още в своите пелени.
Учителят ни разказваше и за
живота
на
другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Вселената.
Веднъж една сестра Го попита: "Учителю, ама всичко това, което ни разказвате, кой го управлява? " Учителят се усмихна и каза: "Вселената се управлява от Всемировия Учител, Който е пред вас". Ние се спогледахме, записахме си всичко това и не смеехме да го споделим с никого, защото тези свещени неща щяха да ги стъпчат свинете и да ни разкъсат след това. Те останаха като свещени истини за учениците от Школата. Учителят носеше голяма култура.
към текста >>
Те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя
на
истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха чрез
живота
си по това Учение.
Ние Го виждахме чрез делата Му и чрез Словото Му. Той бе открит само за учениците от Школата. Не всички, които бяха на "Изгрева" и живееха там, бяха ученици. Едни от тях бяха оглашени - обичаха да слушат Словото Му и да пеят песните Му. Други бяха вярващи.
Те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя
на
истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха чрез
живота
си по това Учение.
Те останаха вярващи. Ученици бяха тези, които изпълняваха Словото Му. И тези Слова, които аз изричам и пиша за вас, те бяха казани не на оглашените и на вярващите от "Изгрева" или от света. Те бяха казани на учениците от Школата. И само те ги знаеха.
към текста >>
И до края
на
живота
Му, той си остана златен.
Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя.
И до края
на
живота
Му, той си остана златен.
Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя. Един ден бяхме на обяд в трапезарията. Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее.
към текста >>
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство
на
вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите
на
живота
, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността
на
Вселената.
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство
на
вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите
на
живота
, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността
на
Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>
Това беше много съществен и свещен момент в
живота
ми.
Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Това беше много съществен и свещен момент в
живота
ми.
Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени хора, нямаше подготвени музиканти, които да я запишат.
към текста >>
20.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Бог царува в
Живота
.
Той бе от Божествена Еволюция. Той е слязъл от слънцето Алфеола, за да се облече в плът и кръв,за да донесе Втория Завет, според обещанията Господни на пророците, за да се изпълнят пророчествата им, които се движеха от Святия Дух. Когато се роди Исус, когато на изток звездата му изгря, дойдоха трима мъдреци от Изток да му се поклонят. Имената на тримата мъдреци бяха: Гаспар, Валтасар и Мелихор. Изрекоха думите: "Бог царува на Небето.
Бог царува в
Живота
.
Да бъде името Му благословено! " Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби. Имало е едно кармическо съчетание на планетите - злокобно съчетание, показващо, че това е кармически закон и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Исус, за да се сбъднат писанията на пророците от Стария Завет. На 30 години Исус се кръсти в река Йордан от Йоан Предтеча и слезна Божественият Дух над него и връз него.
към текста >>
Идването
на
Исус Христос се ознаменува с пробуждането
на
човешкото съзнание, а това е възстановяването
на
загубената връзка при слизането
на
човешкия дух
на
земята и обличането
на
човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център
на
Живота
, с Бога.
Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината. И ще дойде ден, когато Духът Христов ще се прояви чрез хората. И тогава ще дойде Царството Божие на земята.
Идването
на
Исус Христос се ознаменува с пробуждането
на
човешкото съзнание, а това е възстановяването
на
загубената връзка при слизането
на
човешкия дух
на
земята и обличането
на
човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център
на
Живота
, с Бога.
Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син.
към текста >>
Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията
на
Вселената и създава кръговрата
на
живота
- този
на
Битието и този
на
Космическия живот.
Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич.
Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията
на
Вселената и създава кръговрата
на
живота
- този
на
Битието и този
на
Космическия живот.
Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие.
към текста >>
А тази идея е
смисълът
за слизането
на
човешката душа
на
земята.
Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо? Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му. Изля се като Слово чрез Святия Дух. Христос, т.е. Христовият Дух, носи вътрешната свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа.
А тази идея е
смисълът
за слизането
на
човешката душа
на
земята.
Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога.
към текста >>
21.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити
на
живота
, за да се приближи към пътя
на
съвършенството, към пътя
на
светостта.
Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско.
Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити
на
живота
, за да се приближи към пътя
на
съвършенството, към пътя
на
светостта.
Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.
към текста >>
Тия са важните неща
на
живота
: познанието
на
Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят.
Тия са важните неща
на
живота
: познанието
на
Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.
към текста >>
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени
на
Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията
на
живота
престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка
на
душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава
живота
си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата
на
Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога?
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени
на
Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията
на
живота
престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка
на
душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава
живота
си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата
на
Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>
Този е общ и неумолим закон
на
живота
.
Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна.
Този е общ и неумолим закон
на
живота
.
По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
към текста >>
Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството
на
живота
.
По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух.
Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството
на
живота
.
Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух.
към текста >>
Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода
на
познанието
на
доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен
смисъл
на
живота
?
– Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я.
Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода
на
познанието
на
доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен
смисъл
на
живота
?
Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
към текста >>
Ето неизбежимия момент
на
паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в
живота
с всичките свои последствия и ужасии.
Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание.
Ето неизбежимия момент
на
паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в
живота
с всичките свои последствия и ужасии.
Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.
към текста >>
И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с
живота
на
възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели.
В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството.
И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с
живота
на
възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели.
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.
към текста >>
Може ли такъв клас да продължи
живота
си или
живота
на
своя род?
Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна.
Може ли такъв клас да продължи
живота
си или
живота
на
своя род?
Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден.
към текста >>
22.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за
живота
.
ТРИТЕ НЕЩА Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год. Три неща изисква Духът Божий: Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за
живота
.
Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов.
към текста >>
Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя
на
живота
.
Три неща изисква Духът Божий: Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал.
Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя
на
живота
.
Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби.
към текста >>
Живота
седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота.
Живота
седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти?
към текста >>
Знание. И, какво ти е нужно за
живота
?
Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш?
Знание. И, какво ти е нужно за
живота
?
Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
към текста >>
Ако в
живота
ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди.
Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример.
Ако в
живота
ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди.
Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум.
към текста >>
Храни се с дървото
на
живота
и ще изцелиш.
Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му.
Храни се с дървото
на
живота
и ще изцелиш.
Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш.
към текста >>
Сега, ако разбираш
смисъла
на
тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това.
Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати.
Сега, ако разбираш
смисъла
на
тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това.
Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род.
към текста >>
23.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края
на
живота
си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си
на
издател.
По-късно Бертоли направи модел и от него изля с гипсова отливка над стотина емблеми. Привлечен бе един художник, който с подходящи цветове оцвети гипсовата отливка по идея на Учителя и така братствата в страната окачиха тази емблема в своите салони. Мнозина от приятелите я имаха окачена по стените. Тази емблема стана популярна с името „Емблемата с котвата". По-късно Бертоли взе този символ й го сложи като емблема на едно свое издателство.
Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края
на
живота
си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си
на
издател.
По-късно неговата дъщеря Анина Бертоли продължи да го издава. Беше наречено „Житното зърно". В него се поместваха мисли на Учителя и някои опитности от Школата като материалите за това списание ги предоставях лично аз. На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината". И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите.
към текста >>
Гамата До мажор е гама
на
живота
.
Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. Глава на Абсолютния Дух на Битието е Бог." Това означава Космогонията и Словото на Учителя. В долната част на хордата има петолиние с ключа сол и обозначени три цели ноти на петолинието означаващи нотите до, ми, сол. Всеки един музикант би казал, че това е един музикален акорд до, ми, сол и че това е доминантен акорд на гамата До мажор. Но фактически това е един символ.
Гамата До мажор е гама
на
живота
.
Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен. А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор.
към текста >>
В първата част
на
песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие
на
Безграничния, което идва от центъра
на
живота
.
Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата. Ето така това ще се съхранява за следващите поколения благодарение на сестра Теофана Савова. Песента „Бог е Любов" има две части.
В първата част
на
песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие
на
Безграничния, което идва от центъра
на
живота
.
Това е Всемировата Любов на Бога, която идва от центъра на Космоса и отива към периферията и обхваща целия Всемир. Това отговаря на излизането от Бога на Абсолютния Дух на Битието, който преминава в Божествения Дух, а Той в Истината, а Истината в Словото. А това отговаря на онзи надпис „Глава на Твоето Слово е Истината". Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената.
към текста >>
Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането
на
човека
на
земята и
живота
му в триизмерния свят.
Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената. Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов. Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме.
Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането
на
човека
на
земята и
живота
му в триизмерния свят.
Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята.
към текста >>
В общ
смисъл
котвата означава слизането
на
Духа
на
земята, както
на
Божествения Дух така и
на
човешкия дух.
Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е. човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога. Ученикът трябва да се добере до Словото на Учителя и чрез Него като го претвори в живот да влезе в Космичната обич, чрез която ще се върне в своята пра-родина, където Божията Любов царува.
В общ
смисъл
котвата означава слизането
на
Духа
на
земята, както
на
Божествения Дух така и
на
човешкия дух.
Но на земята той е затворен в триъгълник, т.е. човек трябва да вдигне котва и да потегли по пътя на ученика. Пътят на ученика върви чрез Словото на Учителя. Чрез Словото на Учителя ученикът изучава Мировата Любов и Космичната Любов. Емблемата с котвата представлява слизането на Духа чрез Мировата Любов и възкачването на човешкия дух чрез Космичната обич.
към текста >>
24.
126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
(БЛАГАТА ПЕСЕН) Tи съзнавай, ти люби, безспирно сей, гради и в
живота
всичко давай.
В миналото това е било един идеал за бъдещето, а сега е идеал, който се е реализирал. Това, което преди е било далечно бъдеще, сега за нас е една реалност. Заглавието на песента е: „Хади-Хензи", което на български се превежда с думите „Благата песен". Съдържанието й е приблизително следното: ХАДИ ХЕНЗИ НЕВА - САНЗУ, НЕВА - САНЗУ, БИЮ МЕНСИ ХАРИЕН, ХАДИ ХЕНЗИ. АБА МАХАР ВЕН ХАБЕР МЕНСИ.
(БЛАГАТА ПЕСЕН) Tи съзнавай, ти люби, безспирно сей, гради и в
живота
всичко давай.
Тази Истина - Бога ти познавай! " В песента е очертан за човека един гладък път без препятствия. Казва се в тази песен: всичко давай. Ти не можеш да даваш това, което нямаш. Който дава, дава му се, и кой то не дава, нищо не му се дава.
към текста >>
В съзнанието
на
всекиго става едно прекръстосване: не в промяната
на
живота
, а в съзнанието.
Тези хора, които са имали тази песен, са били високо културни. Ние говорим сега само за високо разумните хора. В СВЕТА ПАРАЛЕЛНО ВЪРВЯТ ДВЕ ЕВОЛЮЦИИ. ЕДНАТА Е ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВЕДНИТЕ, А ДРУГАТА Е НА НЕПРАВЕДНИТЕ. ПРАВЕДНИТЕ И ГРЕШНИТЕ ПАРАЛЕЛНО ВЪРВЯТ.
В съзнанието
на
всекиго става едно прекръстосване: не в промяната
на
живота
, а в съзнанието.
Това е, за да имаме познание. Тая песен изразява очакване на нещо. ТЯ ВНАСЯ УСПОКОЕНИЕ. ТЯ Е ХАРАКТЕРНА ЗА НОВАТА 1929 ГОДИНА. В природата има един психологически закон, който не върви по нашите правила; като изкажем едно, то другото само по себе си следва, а от него пак само по себе си следва друго и т. н.
към текста >>
Като се изцериш, ще разбереш
смисъла
на
студа и топлината.
ще се спрем като някой кон на пътя си. МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ. Студът ще се обясни другояче в бъдещето. Има учени, които знаят това, но мълчат. Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия.
Като се изцериш, ще разбереш
смисъла
на
студа и топлината.
ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>
25.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Какъв
смисъл
има това към общия живот
на
човечеството, ние не можем да кажем.
Ние бяхме единствения народ, който се намери във война с цялото човечество. А като похлупак на всичко накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влезнаха и преминаха река Дунав на 7-8.IX. 1944 г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: „Добре, че играхме Паневритмията, че това спаси българите".
Какъв
смисъл
има това към общия живот
на
човечеството, ние не можем да кажем.
Ние само удостоверяваме истиността на думите на Учителя. А историческите събития, които преминаха през нас, доказаха истинността на думите Му. А защо ли? Защото „Глава на Твоето Слово е Истината! " Словото на Учителя го имате.
към текста >>
Проучвайте Го и Го прилагайте в
живота
си.
Ние само удостоверяваме истиността на думите на Учителя. А историческите събития, които преминаха през нас, доказаха истинността на думите Му. А защо ли? Защото „Глава на Твоето Слово е Истината! " Словото на Учителя го имате.
Проучвайте Го и Го прилагайте в
живота
си.
Само чрез Него ще се доберете до Истината в живота, която ще ви направи свободни по дух и душите ви ще бъдат всеобхватни към живота на Цялото. А животът на Всемира обхваща животът на Цялото и животът на малкото. Защото Бог прониква навсякъде, ръководи и управлява този живот. Ние бяхме при нозете на Всемировия Учител и слушахме Словото Му, което бе Слово на Бога.
към текста >>
Само чрез Него ще се доберете до Истината в
живота
, която ще ви направи свободни по дух и душите ви ще бъдат всеобхватни към
живота
на
Цялото.
А историческите събития, които преминаха през нас, доказаха истинността на думите Му. А защо ли? Защото „Глава на Твоето Слово е Истината! " Словото на Учителя го имате. Проучвайте Го и Го прилагайте в живота си.
Само чрез Него ще се доберете до Истината в
живота
, която ще ви направи свободни по дух и душите ви ще бъдат всеобхватни към
живота
на
Цялото.
А животът на Всемира обхваща животът на Цялото и животът на малкото. Защото Бог прониква навсякъде, ръководи и управлява този живот. Ние бяхме при нозете на Всемировия Учител и слушахме Словото Му, което бе Слово на Бога.
към текста >>
26.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Има наука пророческа, тя изучава законите
на
живота
.
Но сега то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен.
Има наука пророческа, тя изучава законите
на
живота
.
В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг по-висок.
към текста >>
Тя прониква и изпълня формите
на
живота
.
Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ. С Него идат безброй работници. Те обхващат от вътре човечеството - раждат се даровити, талантливи, способни души, силни и самоотвержени, приготвени от векове за това. Те са носители на културата. Това е велика духовна вълна.
Тя прониква и изпълня формите
на
живота
.
Но ако този народ противодейства, ако остане равнодушен, затънал в удоволствия, погълнат всеки от грижа само за себе си, ако посрещне с насмешка и прения новото, уверен в своето превъзходство - ще го постигне „участта на града". Тъй са загивали древните култури, които не са имали сила да се възродят, да приемат Новия Дух, който слиза. - „Не са узнали времето когато са били посетени." Този закон важи и за всеки човек отделно. Господ се изявява по хиляди начини. Всичко в природата служи, за да се изяви Той - но ако не го узнаеш, ако не го приемеш, върху теб ще дойде участта на града.
към текста >>
В първите дни от
живота
на
Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас.
Тъй са загивали древните култури, които не са имали сила да се възродят, да приемат Новия Дух, който слиза. - „Не са узнали времето когато са били посетени." Този закон важи и за всеки човек отделно. Господ се изявява по хиляди начини. Всичко в природата служи, за да се изяви Той - но ако не го узнаеш, ако не го приемеш, върху теб ще дойде участта на града. Какво ще придобие човек ако се бори с Господа?
В първите дни от
живота
на
Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас.
По онова време имаше там малка група приятели - от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идваше, те винаги се събираха на Братски вечери. Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото. Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно. Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори.
към текста >>
Всичко в
живота
служи, за да се изяви Господ.
Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко. - Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него. - Дойде една хубава идея - приложи я. Господ се изявява в цялата природа.
Всичко в
живота
служи, за да се изяви Господ.
Нема по хубаво от това, да те посети Господ и ти да Го посетиш. Внимавайте за вътрешния свой живот, за своите мисли и чувства. Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града". Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост. Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си.
към текста >>
В
Живота
на
Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба.
Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града". Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост. Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си. Плодовете - със сладостта си. Човек слави Господа с делата си.
В
Живота
на
Цялото всяко същество има своето място, предназначение и служба.
От човека излизат лъчи, невидими, но реални. Те представят сложен комплекс - в тях участват: умът, сърцето, волята и характера с всички онези сили, дарби, добродетели, които човек е придобил през вековете. Тези лъчи се предават от човек на човек, от близко и далече. За тях разстоянието нема значение. Тъй хората се посещават и опознават.
към текста >>
Смисъла
на
живота
седи в това: - Той да те ръководи и учи.
Вижте къде е То и как се изявява. Когато любовта към Бога изпълня душата - човек живее в Царството Божие. Нема по-хубаво време от това, когато Господ те посети. Бъдете будни и внимателни „Да узнайте времето". Нема по-хубаво от това - да живей човек с Господа.
Смисъла
на
живота
седи в това: - Той да те ръководи и учи.
Ти да отиваш към Господа, и Господ да те посещава. Това са двете течения на живота - важните и съществените. Във Великият Божествен живот има Единство. Само в Живота за Цялото има Единство. Търсете Него, при каквито условия и да се намирате.
към текста >>
Това са двете течения
на
живота
- важните и съществените.
Нема по-хубаво време от това, когато Господ те посети. Бъдете будни и внимателни „Да узнайте времето". Нема по-хубаво от това - да живей човек с Господа. Смисъла на живота седи в това: - Той да те ръководи и учи. Ти да отиваш към Господа, и Господ да те посещава.
Това са двете течения
на
живота
- важните и съществените.
Във Великият Божествен живот има Единство. Само в Живота за Цялото има Единство. Търсете Него, при каквито условия и да се намирате. Днес чествуваме паметта на нашия Обичен Учител - 24 години от неговото заминаване. Неговият образ в нас е все тъй жив и лъчезарен.
към текста >>
Само в
Живота
за Цялото има Единство.
Нема по-хубаво от това - да живей човек с Господа. Смисъла на живота седи в това: - Той да те ръководи и учи. Ти да отиваш към Господа, и Господ да те посещава. Това са двете течения на живота - важните и съществените. Във Великият Божествен живот има Единство.
Само в
Живота
за Цялото има Единство.
Търсете Него, при каквито условия и да се намирате. Днес чествуваме паметта на нашия Обичен Учител - 24 години от неговото заминаване. Неговият образ в нас е все тъй жив и лъчезарен. Споменът за Него, изпълня и стопля душите ни. Днес Учителят казва: „Търсете ме в Словото, което ви оставих.
към текста >>
Следвайте пътя, който ви показах със
живота
си." Да благодарим
на
Господа, че ни посети.
Днес чествуваме паметта на нашия Обичен Учител - 24 години от неговото заминаване. Неговият образ в нас е все тъй жив и лъчезарен. Споменът за Него, изпълня и стопля душите ни. Днес Учителят казва: „Търсете ме в Словото, което ви оставих. То е Сила и Живот.
Следвайте пътя, който ви показах със
живота
си." Да благодарим
на
Господа, че ни посети.
Послание за годишнината от заминаването на Учителя - 27.Х11. 1944 г. за Братския Съвет 27.Х11.1968 г. Борис Николов
към текста >>
27.
53. ЗАДРУГА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа
на
Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в
живота
, какъв е
смисълът
на
живота
й тогава?
Драги братя и сестри, кажете ми какво бихме направили ако не се съберем няколко души на едно място да работим безкористно, с пълно себеотричане и себепожертвуване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат.
Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа
на
Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в
живота
, какъв е
смисълът
на
живота
й тогава?
Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония.
към текста >>
Какъв
смисъл
има една задруга без приложението
на
тия добродетели?
Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е загубено. Все едно, че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава?
Какъв
смисъл
има една задруга без приложението
на
тия добродетели?
Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото.
към текста >>
Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот,
живота
на
безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга?
Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот,
живота
на
безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос.
към текста >>
Постави ли се задругата
на
трите велики принципа в
живота
- Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще.
С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.
Постави ли се задругата
на
трите велики принципа в
живота
- Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще.
Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос. Никола П.
към текста >>
Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето
на
живота
, за участието ти в мировата симфония.
Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще.
Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето
на
живота
, за участието ти в мировата симфония.
За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос. Никола П. Каишев с.
към текста >>
28.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили
на
Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е
смисълът
на
живота
.
Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела. Не зная дали ще можете да възприемете всичко, което бе написано от „Окованият ангел". Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел". Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи.
„В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили
на
Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е
смисълът
на
живота
.
Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят. И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят.
към текста >>
29.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук видях и разбрах, че
живота
е един и непреривен и в този и в онзи свят.
7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта".
Тук видях и разбрах, че
живота
е един и непреривен и в този и в онзи свят.
Разбрах какво нещо е „избран съсъд" - Великите хора на Духа през вековете. Те са и днес и всякога с нас. Това се казва Надежда. А Вярата, това е силата, която чувствува душата, когато вижда Божият Дух и чувствува единството си с Него. Божият Дух работи днес в света и то в човешките души и във всички условия.
към текста >>
Видях в
живота
си двама богати хора, които в охолството си и поради суетност, поискаха да се позабавляват с Братството, да го иронизират.
Имай вяра в Него. Той устройва всичко. Той те люби. „Ще изпроводя духът си". Това са Божиите служители. 8.
Видях в
живота
си двама богати хора, които в охолството си и поради суетност, поискаха да се позабавляват с Братството, да го иронизират.
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше. А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш.
към текста >>
Давам в ръцете им средства да се борят в
живота
, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни.
Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение. Това е святата наша работа. 14. Сега уча затворниците на занаят.
Давам в ръцете им средства да се борят в
живота
, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни.
Тук ме е пратил Учителят на работа, всред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15. Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото братство.
към текста >>
Следователно те имат власт само над една малка отсечка от
живота
.
Сега лъжат в името на народа. То е все едно. „В Бялото Братство всичко се прощава, само лъжата - не." 31. Онези, на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт.
Следователно те имат власт само над една малка отсечка от
живота
.
Защото Животът е и отвъд смъртта. „Смърт" - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога. 32. Комунистите бяха призовани да бъдат работници за Божието дело. Но когато дойде „Изкусителят", те приеха даровете му. Станаха противници на Божието дело, отстъпиха, предадоха Делото. 33.
към текста >>
Удивителни неща се срещат в
живота
.
Не еднаквост, а подобие. Творческата искра е същата. Милият Жорж, и тук се срещнахме и прекарахме известно време заедно. Привърза се към мене като, че сме били и пребили. Търсеше и най-малкия случай да ми направи услуга.
Удивителни неща се срещат в
живота
.
Хубави хора срещнах и тук. Това е Господ, в затвора. Това е народа. 35. Докато злото съществува в човека, то винаги ще взима външен образ и ще го измъчва. Тъй човек ще го познае, че е Зло и ще се отврати от него.
към текста >>
Тези противоречия се примиряват само в
живота
на
Цялото. 38.
Ако страдаме, страдаме, за да се изяви Делото на Учителя. 37. Много пъти трябва да мине човек през смъртта, за да изчезне страха. „Любете враговете си! " „Молете се за онези, които ви гонят! " Ето нещо, което материалистите не могат да разберат.
Тези противоречия се примиряват само в
живота
на
Цялото. 38.
Ученикът може да мине през всички положения. Където и да бъде, той е ученик. А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване.
към текста >>
Животът има
смисъл
, когато човек живее за Бога.
Всяка сила ще извърши своята работа. И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си. „Не се противи на Злото и Любете враговете си! " Това са закони за учениците, които виждат и разбират. Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си.
Животът има
смисъл
, когато човек живее за Бога.
Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал. 41. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила. Те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и смисъл живота ни. Това е ключът, който Учителят ни остави.
към текста >>
Те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и
смисъл
живота
ни.
Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал. 41. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила.
Те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и
смисъл
живота
ни.
Това е ключът, който Учителят ни остави. А това е: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога. Любов към Бога.
към текста >>
Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в
живота
на
всички и ги привлича като магнит.
Не желайте тяхната гибел, а желайте Господ да ги спаси. „Господи, научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да те славословим винаги! " 45. Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за спасение на човеците. Нали в жертва се принася всичко най-хубаво.
Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в
живота
на
всички и ги привлича като магнит.
Това е чистият Божествен живот, който спасява. Жертвата, страданията са начин да го възприемат хората. 46. Обични брат Боян, сега опитвам какво нещо е връзката, която Учителят създаде между нас. Тя не е от сега. Тя е от началото на времената, не се е прекъснала и няма да се прекъсне никога, а ще расте, ще се задълбочава и обогатява.
към текста >>
Всички превратности
на
живота
посреща с примирение и стоицизъм.
1959 г.) 47. Срещнах типа на стария затворник - стоик, лежал много години, посетил много затвори, живял и надживял всички мъки. Прилича на лозата, която е превъзмогнала филоксерата и не боледува повече от нея, защото е присадена на такъв корен, който е устойчив. Нищо не може да го смути. Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх.
Всички превратности
на
живота
посреща с примирение и стоицизъм.
Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора. Ползва се с уважението на всички и заслужено.
към текста >>
Към
живота
на
затвора се е приспособил като полип към своя камък.
Срещнах типа на стария затворник - стоик, лежал много години, посетил много затвори, живял и надживял всички мъки. Прилича на лозата, която е превъзмогнала филоксерата и не боледува повече от нея, защото е присадена на такъв корен, който е устойчив. Нищо не може да го смути. Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм.
Към
живота
на
затвора се е приспособил като полип към своя камък.
Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора. Ползва се с уважението на всички и заслужено. Има широки познанства.
към текста >>
В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с
живота
в затвора.
Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет.
В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с
живота
в затвора.
Ползва се с уважението на всички и заслужено. Има широки познанства. Навсякъде среща приятели, с които е лежал. Те са като голямо семейство в скитничество, срещат се и се разделят. Срещите им са сърдечни, братски, споделят преживяното, осведомяват се за познати и приятели и се разделят все така примирени със всичко.
към текста >>
А то иде по неизменни закони
на
Живота
за Цялото.
Гонението срещу Братството, това е предпазна мярка. Бог може да вземе какъвто образ поиска и да се яви където и когато пожелае. 62. Това, че ни гонят комунистите не може да бъде за лична неприязън към тях. И те и ние сме сили на Великия Живот и вършим своята работа. Когато дойде нашето време, ще донесе добрите условия за работа.
А то иде по неизменни закони
на
Живота
за Цялото.
В Божественият план всичко е предвидено. Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64. Срещнах човек скромен, простичък, искрен.
към текста >>
Човек вижда само малка отсечка от
живота
.
Братството не е обикновена човешка организация. То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие. Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67.
Човек вижда само малка отсечка от
живота
.
Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността? Само Мъдрецът има това виждане за Цялото. Човешкият живот е лъч, който излиза от Бога, отива в безкрая и се връща пак при Бога преминал през цялата Вечност. 68. В страданията страдай дълбоко и пълно. Това са свещени мигове.
към текста >>
Ние проповядваме Учението
на
нашия Учител с
живота
си. 94.
Добре направихме. Всъщност за това ни и съдиха. „За книжнина и пропаганда". Те не можеха да ни простят това, че ние успяхме, въпреки всичкия контрол да отпечатаме беседите. Заслужава да понесем всичко това.
Ние проповядваме Учението
на
нашия Учител с
живота
си. 94.
Днес човечеството преживява пак „пленението на евреите". Днес пак има „Новохудоносор" и Данаил присъствува. Образите от онази епоха имат аналогични в днешната епоха. Същите сили действуват и днес, те се явяват периодически, понякога колективно, понякога еднолично. Данаил присъствува в днешната епоха и пак казва: „Да бъде благословено името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови". 95.
към текста >>
В
живота
действуват законни сили, които го неутрализират.
Когато иска, Невидимият свят може да използва всяка форма, за да се изяви. Бог заповядва и на злите и на добрите. 96. Явлението „Антихрист" се повтаря в историята многократно, периодически лично или колективно. Това е течение на Злото, което се противи на Божествения ред и порядък и иска да създаде свой такъв. Но то може да се разпростре само до известен предел.
В
живота
действуват законни сили, които го неутрализират.
В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото. 97.
към текста >>
„Вяра светла, вяра силна, тя крепи Духа що
живота
носи". 108.
Ако е за условия, Учителят е, който държи в ръката си всички условия. И когато дойде време, Той ще ги даде. Днес разумният, свят работи и ние работим с него. Това е един цялостен процес. В него ще намерят своето разрешение и всички въпроси, които ни вълнуват.
„Вяра светла, вяра силна, тя крепи Духа що
живота
носи". 108.
Учителят дойде в тази епоха. Той е, който носи разрешението. Той е творческият Център, който движи и ръководи всичко. В Неговото Слово е даден изходният път. Само този път остава за човека.
към текста >>
30.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя
на
живота
".
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя
на
живота
".
Съборните дни са дни на Братството. Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя, работници за Царството Божие. В този смисъл те продължават през цялата година. Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие.
към текста >>
В този
смисъл
те продължават през цялата година.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя на живота". Съборните дни са дни на Братството. Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя, работници за Царството Божие.
В този
смисъл
те продължават през цялата година.
Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот.
към текста >>
Те са първите пионери във всички области
на
живота
: във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в обществения и личен живот.
Това е начало на една Нова епоха. - Не е било време Школата на Учителя да не е съществувала, било във видимия или Невидимия свят - някога явно, някога тайно, според условията. Работници за Царството Божие е имало всякога. Всички те образуват едно велико семейство, „фамилията на онези, които живеят във вечността". През всички култури, Те са СВЕТИЛАТА, показателите на пътя.
Те са първите пионери във всички области
на
живота
: във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в обществения и личен живот.
Тяхните образи светят и днес, и вековете не помрачават тяхното сияние. Днешните времена са времена на учение и работа. Това е за учениците на Божествената школа. А светът се забавлява - това е за децата. За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи непрестанно.
към текста >>
31.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е
живота
на
епохата.
Това е велик творчески процес. Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха.
„В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е
живота
на
епохата.
Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота.
към текста >>
В днешната епоха сега, Школата
на
Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори
живота
като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи
на
Школата, ще дадат нов облик
на
живота
на
човека и
на
целокупното човечество.
Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище.
В днешната епоха сега, Школата
на
Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори
живота
като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи
на
Школата, ще дадат нов облик
на
живота
на
човека и
на
целокупното човечество.
Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа. Но поради спорове между учениците се е затваряла.
към текста >>
Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в
живота
.
„В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните.
Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в
живота
.
На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа. Но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря Школата. Затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължите своето съществувание и да прокарате принципите в целокупния живот. Първото нещо, което Школата изисква от ученика е братски отношения и хармония, защото само тя при тези условия може да просъществува.
към текста >>
И в
живота
на
Братството не ни е нужен Князът
на
този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява.
Какво движение. Каква украса и светлина. Това е жив салон. В него Бог ни говори. Няма какво да желаем по-хубаво.
И в
живота
на
Братството не ни е нужен Князът
на
този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява.
По Божието благословение съществуваме, а не по съизволение на човешките закони. Бялото Братство не създава твърди и неизменни, канализирани форми. То може да създаде и обряди, но не остава затворено и ограничено в тях. Син человечески е господар и на съботния ден. Той може да измени всякога човешките закони. 13.
към текста >>
Най-малката жертва за Бога - това има
смисъл
.
Това е законът за най-малката жертва. Ако изпитваш радост, когато отделиш своя десятък, то ти си призован да изпълниш този закон. Това е благословение за тебе. Ти се повдигаш. Радост трябва да изпитваш, когато даваш.
Най-малката жертва за Бога - това има
смисъл
.
Личната благотворителност е съвсем друго нещо." 15. Вътрешната Школа. „Човек като обиколи всички Школи на земята, и като придобие всичкото знание и мъдрост, ще дойде до една стена, през която не може да премине. Само като намери Христа в сърцето си, Любовта към Бога, защото единствено с Бога може да премине по-нататък. Ако не намери Христа, по-нататък не може да върви". 16.
към текста >>
32.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове
на
Семейството Славянско Послушайте думите
на
Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род
на
страдания, племе
на
раздори душа и сърце
на
бъдещето, Живот и Спасение
на
настоящето, носители и застъпници
на
мира, Синове
на
Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството
на
мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в
живота
на
тоя свят.
Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света. Настоящият обзор „Мисията на Славянството" бе направен по Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно по случай изнесения рецитал-концерт състоял се на 29 януари 1995 г. в неделя в 11 ч. в зала 4 на „Дом на техниката" ул. „Раковски" 108 I.
ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове
на
Семейството Славянско Послушайте думите
на
Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род
на
страдания, племе
на
раздори душа и сърце
на
бъдещето, Живот и Спасение
на
настоящето, носители и застъпници
на
мира, Синове
на
Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството
на
мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в
живота
на
тоя свят.
И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
към текста >>
Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи
живота
, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
в неделя в 11 ч. в зала 4 на „Дом на техниката" ул. „Раковски" 108 I. ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление.
Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи
живота
, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна.
към текста >>
Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът
на
Вашето призвание удря и минутата
на
живота
настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
„Раковски" 108 I. ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род.
Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът
на
Вашето призвание удря и минутата
на
живота
настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят.
към текста >>
Аз ида от горе, по висше разпореждание
на
Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината
на
живота
, която слиза от Небесното жилище
на
вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда
на
Истината предназначени да съставят зародиша
на
Новото человечество,
на
което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе, по висше разпореждание
на
Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината
на
живота
, която слиза от Небесното жилище
на
вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда
на
Истината предназначени да съставят зародиша
на
Новото человечество,
на
което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота.
към текста >>
Можете да ускорите и затрудните вървежа
на
Вашето дело, ако се вдадете
на
разпуснатия живот,
на
покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката
на
лукавия, което падение ще Ви коствува
живота
.
Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят.
Можете да ускорите и затрудните вървежа
на
Вашето дело, ако се вдадете
на
разпуснатия живот,
на
покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката
на
лукавия, което падение ще Ви коствува
живота
.
Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо.
към текста >>
ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ПОКАНА Заповедта
на
Учителя Обичай съвършения път
на
Истината и
Живота
.
И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат както направиха евреите. Казано от Учителя в 1911 г. в гр. Търново. Забележка: Пълният текст на „Призванието" бе публикувано от издателство „Бяло Братство" през 1994 г. със стария ръкопис по оригинала с 13ВМ 954-8091-16-Х във връзка с организирания концерт-рецитал, който бе осъществен за първи път в България.
ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ПОКАНА Заповедта
на
Учителя Обичай съвършения път
на
Истината и
Живота
.
Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и аз ще ти се изявя. Концерт по случай 130-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1944) ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО" Дадено чрез Учителя на 8 октомври 1898 година С участието на Виолета Гиндева - четец на Призванието Музиканти: Ина Дойнова, Иоанна Стратева, Добринка Стратева, Коста Динков. Режисьор Зунка Янкова, художник Георги Пенчев. Вход свободен.
към текста >>
Славянин е този, който слага великият закон
на
Любовта като основа
на
живота
си и познава своят баща.
Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим. В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта трябва да се уравновесят. Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят.
Славянин е този, който слага великият закон
на
Любовта като основа
на
живота
си и познава своят баща.
Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Христос казва: „Аз и Отец едно сме." Днес Славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява. От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство. Преди години русите освободиха българите от турците.
към текста >>
Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от
живота
си.
Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека. Най-хубавото у Славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На Славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив.
Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от
живота
си.
Защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да подържат политиката на точилото и ножа. И ножът и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието физически се изтощават и изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват.
към текста >>
Трябва да разбира методите
на
Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния
смисъл
на
живота
.
Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път трябва да има Светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен Живот в душата си. Той трябва да има чисто и непокварено сърце.
Трябва да разбира методите
на
Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния
смисъл
на
живота
.
И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата. Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия.
към текста >>
2.Да се приложи Светлината,
Живота
, Любовта и Свободата.
Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1.Никакво насилие.
2.Да се приложи Светлината,
Живота
, Любовта и Свободата.
Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт. И цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазване на тези закони в природата. Всички народи, които живеят с неправда ще се изродят.
към текста >>
В известен
смисъл
сега те са духовния Израил.
Славяните от сега нататък ще цъфтят и връзват. Погрешно е да се мисли, че Славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова култура.
В известен
смисъл
сега те са духовния Израил.
У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на Братството.
към текста >>
В Русия се изработват нови форми
на
живота
за бъдещето.
Тази промяна, която става сега в Русия се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Тези Същества, които слизат сега в Славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници.
В Русия се изработват нови форми
на
живота
за бъдещето.
Тя е творческото поле на тези нови форми. Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и Славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на Славянството да заеме своето място в света. Българите са пионери между Славяните.
към текста >>
Следователно тя не може да се унищожи." А финала
на
статията гласи: „Славянството е определено от Бога да внесе елемента
на
Новото в
живота
на
цялото човечество.
Уводната статия е озаглавена „Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Сава Ка-лименов с неговия псевдоним Пламен. С едър щрих е написано следното: „Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна.
Следователно тя не може да се унищожи." А финала
на
статията гласи: „Славянството е определено от Бога да внесе елемента
на
Новото в
живота
на
цялото човечество.
Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." (В-к „Братство", бр. 281 от 1.VIII.1941 г.) Учителят е в Мърчаево и Го посещават различни приятели.
към текста >>
33.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Преди това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из
живота
на
Братството".
Всеки един от лекторите си написва темата, след което се отпечатва на циклостил от печатницата на Изгрева, които теми трябва да служат като помагала и учебници на младежите от Новия Младежки клас. Днес такива теми има запазени около 20 на брой. Тези циклостилни напечатани теми трябва да представляват ръководства, от които да се ползват новите ученици. Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите предварително подготвени теми. Всички смятат, че точно така трябва да се работи.
Преди това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из
живота
на
Братството".
Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г. и точно това е една година от полагане тялото на Учителя на Изгрева. Този бюлетин е подписан от всички членове на Братския съвет и се съобщава за решението за образуване на Академия. Какво става по-нататък?
към текста >>
Онези които са против издигат следния довод: Може ли един човек в един човешки живот да прочете всичките изказани от Учителя 7500 беседи, да ги проучи и от всяка една беседа да вземе един закон и да го приложи в
живота
си?
Значи всичко е наред и Школата си продължава, а наред с нея Академията набира сили и скорост. Има верни по дух ученици на Учителя, които протестират. Другите ги обвиняват, че това са протести на невежи и че Учението на Учителя трябва да се разпространява сред младежта. На някои от протестиращите им се предлага също да бъдат включени като лектори. Някои скланят, а други не.
Онези които са против издигат следния довод: Може ли един човек в един човешки живот да прочете всичките изказани от Учителя 7500 беседи, да ги проучи и от всяка една беседа да вземе един закон и да го приложи в
живота
си?
Те питат възможно ли е това? Всички отговарят, че това не е възможно. Но никой не може да спре устрема на лекторите и разрастването на Академията. И тогава се намесва Учителят. Протяга Невидимата си ръка, натиска невидимият бутон и чрез него се задействуват служителите Му, които трябва да изпълнят Волята Му.
към текста >>
Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори
на
живота
и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове.
встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешнатаепоха. Предстои ни грамадна работа.
Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори
на
живота
и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове.
Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас. Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство.
към текста >>
се прочете първата лекция
на
първата школна година (в тома „Трите
живота
").
Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване. Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г.
се прочете първата лекция
на
първата школна година (в тома „Трите
живота
").
В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция. Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова).
към текста >>
Същия ден, в 10 часа, се почна проучването
на
новия том неделни беседи „Великите условия
на
живота
" и
на
беседите „Езикът
на
Любовта".
В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция. Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова).
Същия ден, в 10 часа, се почна проучването
на
новия том неделни беседи „Великите условия
на
живота
" и
на
беседите „Езикът
на
Любовта".
Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията. Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде.
към текста >>
ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в
живота
.
Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав. Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София - Изгрев, 21.I.1945 г.
ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в
живота
.
Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта. Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее.
към текста >>
Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя
на
всички, които са се залутали в пътя
на
живота
.
Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си.
Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя
на
всички, които са се залутали в пътя
на
живота
.
В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света! Близо е времето, когато човечеството ще схване, в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта.
към текста >>
Само в неделя в 10 часа се започна четенето
на
беседи от тома „Все що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия
на
живота
".
Тя започва със слабите работи и свършва с най-силните. Придобиете ли лобювта, вие придобивате помощта на хиляди, милиарди любещи души". Тук на Изгрева кипи интензивен живот. Работите в общия клас в сряда в 5 ч., в младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично. Продължава се четенето по ред на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път.
Само в неделя в 10 часа се започна четенето
на
беседи от тома „Все що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия
на
живота
".
В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно словото на Учителя. Всички теми и резюмета се правят редовно. И всички упражнения, давани в школни-те лекции, се изпълняват съвестно. Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история!
към текста >>
Как да обновим
живота
си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите
на
класовете.
Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми". Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си.
Как да обновим
живота
си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите
на
класовете.
И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат иприлагат. - Запознах се с вашето учение. - Как?
към текста >>
Учителят казва: „Вън от Истината животът няма
смисъл
." Тя дава протик
на
човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание.
Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи.
Учителят казва: „Вън от Истината животът няма
смисъл
." Тя дава протик
на
човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание.
Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия.
към текста >>
Истинската Любов прилича
на
вадичка, която ще внесе нещо ново в
живота
ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело.
Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг.
Истинската Любов прилича
на
вадичка, която ще внесе нещо ново в
живота
ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело.
Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г. Изгрев-София ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1. Изработване беседите. 2. Книгоиздателство и печат.
към текста >>
Изгрев-София ИЗ
ЖИВОТА
НА
БРАТСТВОТО През време
на
Братската среща тази година, в доклада
на
Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне
на
работата в Братството.
- Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г.
Изгрев-София ИЗ
ЖИВОТА
НА
БРАТСТВОТО През време
на
Братската среща тази година, в доклада
на
Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне
на
работата в Братството.
Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1. Изработване беседите. 2. Книгоиздателство и печат. 3. Домакинство. 4. Музика и паневритмия.
към текста >>
Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в
живота
на
Братството.
Музика и паневритмия. 6. Литература. 7. Изобразителни изкуства. 8. Връзка с чужбина. 9. Академия.
Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в
живота
на
Братството.
Засега, това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември.
към текста >>
Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите
на
живота
.
Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка. 1. Г. Томалевски - „Знакът на новото време".
Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите
на
живота
.
Това са смирените дховни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи.
към текста >>
Като изучаваме явленията
на
живота
, ние изключваме суеверието, което е голям враг
на
вярата.
По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка. 1. Г. Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените дховни, съзнателни люде в света.
Като изучаваме явленията
на
живота
, ние изключваме суеверието, което е голям враг
на
вярата.
Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката.
към текста >>
Всички Учители
на
човечеството са вярвали в безсмъртието
на
живота
; същото може да се каже и за хората
на
науката.
Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека.
Всички Учители
на
човечеството са вярвали в безсмъртието
на
живота
; същото може да се каже и за хората
на
науката.
Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек.
към текста >>
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие
на
тялото, здраве и устойчивост
на
живота
. 7.
Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот.
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие
на
тялото, здраве и устойчивост
на
живота
. 7.
Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро.
към текста >>
Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват
на
молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме
на
време да ни пишат подробно за
живота
на
кръжока им.
С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас.
Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват
на
молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме
на
време да ни пишат подробно за
живота
на
кръжока им.
Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското братсство. Ще очакваме да ни пишете по-често. Братският съвет, по случай Новата 1946 г. благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! София - Изгрев 31 декември 1945 г.
към текста >>
благопожелава най-сърдечно
на
всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в
живота
!
Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското братсство. Ще очакваме да ни пишете по-често. Братският съвет, по случай Новата 1946 г.
благопожелава най-сърдечно
на
всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в
живота
!
София - Изгрев 31 декември 1945 г. С сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайтов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>
34.
14.ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО
,
,
ТОМ 4
Символът придобива значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешния му
смисъл
.
ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО Девети март е символичен ден.
Символът придобива значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешния му
смисъл
.
Девети март е ден на равноденствието. Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек е бил създаден, т. е. роден, този ден бил петък. И тогава имало равноденствие.
към текста >>
Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма
смисъл
.
ДЕН НА РАВНОДЕНСТВИЕТО Девети март е символичен ден. Символът придобива значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешния му смисъл. Девети март е ден на равноденствието.
Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма
смисъл
.
Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек е бил създаден, т. е. роден, този ден бил петък. И тогава имало равноденствие. Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг - надолу.
към текста >>
Юг означава добродетелта и
живота
.
да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава Истината, а още и смъртта.
Юг означава добродетелта и
живота
.
Докато не умре, човек не може да живее. Това е закон. Животът започва първо със смъртта. Това е противоречие, но факт, който се проверява в самата природа. 9 - 22 март, 1920 г.
към текста >>
35.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯ запита за
живота
ни
на
тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката
на
УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време
на
време се поспирваше, за да поведе разговор
на
геологическа тема, за огромните геологични промени
на
природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици.
Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи". Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията. Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха.
УЧИТЕЛЯ запита за
живота
ни
на
тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката
на
УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време
на
време се поспирваше, за да поведе разговор
на
геологическа тема, за огромните геологични промени
на
природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици.
Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води!
към текста >>
А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в
живота
на
братството.
Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус.
А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в
живота
на
братството.
Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха.
към текста >>
Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят
на
Живота
", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч.
Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят
на
Живота
", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
към текста >>
Оказа се, че тя бе в известен
смисъл
звукова бариера само лично за мен.
Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
Оказа се, че тя бе в известен
смисъл
звукова бариера само лично за мен.
Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е.
към текста >>
А
на
това отгоре и незримата нишка
на
живота
, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
А
на
това отгоре и незримата нишка
на
живота
, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев.
към текста >>
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни
на
науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки
на
живота
!
Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание!
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни
на
науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки
на
живота
!
За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня.
към текста >>
В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник
на
знание за проблемите и явленията
на
живота
- несъизмерим за обикновените люде.
Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност.
В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник
на
знание за проблемите и явленията
на
живота
- несъизмерим за обикновените люде.
Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост.
към текста >>
Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития
смисъл
на
видимия порядък и отговорите
на
брат Боев бяха рядка лекция.
С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде.
Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития
смисъл
на
видимия порядък и отговорите
на
брат Боев бяха рядка лекция.
С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи.
към текста >>
Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и
смисъла
на
Христовото понятие „Жива вода".
В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив.
Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и
смисъла
на
Христовото понятие „Жива вода".
Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
към текста >>
И в името
на
Божествената Благодат, учениците
на
Школата, а и всички посетители
на
върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката
на
това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа
на
вечната тема за връзката с БОГА - като
смисъл
и цел
на
всяко дихание тук,
на
земята и „там", в света
на
невидимите обитатели.
Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ.
И в името
на
Божествената Благодат, учениците
на
Школата, а и всички посетители
на
върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката
на
това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа
на
вечната тема за връзката с БОГА - като
смисъл
и цел
на
всяко дихание тук,
на
земята и „там", в света
на
невидимите обитатели.
Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница!
към текста >>
Още веднъж се убедихме във въздействието
на
драматичните събития
на
живота
върху чувствителните души.
Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления.
Още веднъж се убедихме във въздействието
на
драматичните събития
на
живота
върху чувствителните души.
Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи.
към текста >>
36.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Впоследствие нечии добри ръце каптираха изворчето, сложиха тръба, изведена под голям камък и продължиха
живота
му.
От борови съчки стъкнахме малък огън. От близкото изворче, разположено над брега на реката, слизаща от канарите на Ел Шадай (бивака) наляхме чайника. От водите на малкото изворче неведнъж сме пили. УЧИТЕЛЯТ бе нарекъл водата му - лак-сативна. Бистрите струи не са обилни, но водата е пивка, добре се приема от стомаха, дори е лековита!
Впоследствие нечии добри ръце каптираха изворчето, сложиха тръба, изведена под голям камък и продължиха
живота
му.
Когато приятелите научиха за пивката и лековита вода на изворчето, често отиваха при него. Малката чешмичка остана скъп спомен за годините, през които УЧИТЕЛЯТ е ползвал бистрите му струи. Огънят мъчно се разгаряше. Овлажнените от нощния скреж съчки трудно се разпалваха, а водата бавно се затопляше. Ние със Савка разменяхме често погледи, ту към УЧИТЕЛЯ, ту към огъня.
към текста >>
Този е
смисълът
на
формулата: „В изпълнение Волята
на
Бога е силата
на
човешката душа!
За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека. И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове. А защо това е така? Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото. Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога!
Този е
смисълът
на
формулата: „В изпълнение Волята
на
Бога е силата
на
човешката душа!
" Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника си. Тръгнахме. Наново се потопихме в размисъл и мълчание.
към текста >>
37.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но при всички превратности
на
живота
, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ.
Умножиха се делата им. Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела. На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им. Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика.
Но при всички превратности
на
живота
, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ.
Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик.
към текста >>
В най-добрият
смисъл
на
думата, казано
на
евангелския език - те бяха работници
на
нивата.
Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат.
В най-добрият
смисъл
на
думата, казано
на
евангелския език - те бяха работници
на
нивата.
За тях образът на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран. Специализирани в стенографията, те бяха онзи квартет, снел Словото и го подготви за печат. Беседите, разговорите станаха достояние на всички, които се интересуваха. Напечатаното Слово бе неоценим дар и за човечеството. Сестра Паша Теодорова е лицето, на което дължим отпечатаните беседи.
към текста >>
Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в
живота
на
Братството.
Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл.
Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в
живота
на
Братството.
Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието.
към текста >>
Военните авантюри
на
озлобени и амбициозни държавници отнемаха
живота
на
многочислени народни маси.
Дни и нощи на напрежение и страдания, продължили цели седмици. Тогава УЧИТЕЛЯ не общува. Мълчалив и тъжен е. Затворен и углъбен решава сплетените задачи на държавници, повели народа към братоубийствени войни. Големите войни през 1913,1914,1918 години и Световната - през 1939 до 1944 година, стовариха на УЧИТЕЛЯ непосилно бреме.
Военните авантюри
на
озлобени и амбициозни държавници отнемаха
живота
на
многочислени народни маси.
Пролятата кръв е трагичен зов за помощ. Погубеният живот е препъване на душата. Войните са само стонове и вопли за нов живот. Това засяга УЧИТЕЛЯ. Той страда наред с всички.
към текста >>
Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили
на
живота
и поиска да бъде заведен
на
Рила.
" Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве. Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ. Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите. Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева.
Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили
на
живота
и поиска да бъде заведен
на
Рила.
Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост!
към текста >>
38.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието
на
същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в
живота
на
Школата с присъщите им измерения.
Махарзи е първото езеро. Елбур е второто. Третото езеро е Балдер-Дару. Четвъртото носи познатото име Близнака. Петото - Махабур, шестото езеро, подобно на човешкото сърце и затова носи името Сърцето, а седмото езеро е назовано Шемхаа.
Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието
на
същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в
живота
на
Школата с присъщите им измерения.
Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия свят. Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра. Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева. Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа.
към текста >>
Завесите
на
цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността
на
формите, тяхното съдържание и техния
смисъл
.
Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема. Словото Му е зов, който пробужда съзнанието. Мисълта Му извисява духа. Вдъхновеният подем е несъизмерим. Неговата Виделина става наша виделина.
Завесите
на
цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността
на
формите, тяхното съдържание и техния
смисъл
.
Изгрява нещо ново. Новото може да бъде незначимо, малко, и все пак - величествено. То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово.
към текста >>
Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини
на
луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери
на
циркуса,
живота
стихва.
Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение. Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство.
Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини
на
луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери
на
циркуса,
живота
стихва.
Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя.
към текста >>
39.
І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За онзи, който разбира развитието
на
живота
не е трудно да я търси и да я открие.
15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК Всяко съвремие може да бъде богато и значимо, а може да бъде обикновено и безлично. Значимостта се определя от доминантата на времето.
За онзи, който разбира развитието
на
живота
не е трудно да я търси и да я открие.
А когато я намери, той дава оценка. Така историците търсят и откриват „златният век" на един народ. Отбележат ли изключителни достижения, те с право считат това време за фар на много времена. Естествено „златният век" е благовремие с определен почерк. Най-светлите страници на това благовремие се изписват от много индивидуални съдби, които гравитират около съдбата на едного.
към текста >>
Светеща е дирята
на
Неговите ученици и съмишленици, които направиха великите Му идеи - своя съдба.От тогава датират многоизмерните възгледи за
живота
.
Тази историческа среща може да обхване низа от много години, през които, ден след ден, живот след живот, се изписват светещите слова на века. Съдби, идеи, живот и слова бележат със злато историческото време. Чест е за човечеството, че прие Христовото съвремие за повратен момент. Тази бележита доминанта определи многостранно развитие. Блести съдбата на Христа с неповторима яркост.
Светеща е дирята
на
Неговите ученици и съмишленици, които направиха великите Му идеи - своя съдба.От тогава датират многоизмерните възгледи за
живота
.
Христос изяви Единството Си с Бога. Оживената символика стана идеал, пътеводна звезда за всички, които тръгнаха по Неговия път. Така, преди две хиляди години, бе изживяно едно време, което стана "златен век" за човечеството. Подобни бяха мислите ни, когато в една топла лятна утрин възлизахме с УЧИТЕЛЯ към Ел-Шадай - бивака на Витоша. Повод за тази екскурзия бе обявеният тридневен празник по случай раждането на престолонаследника Симеон.
към текста >>
Разбрахме съдържанието и
смисъла
на
едно велико време, през което Бог благоволява да се изяви в своята пълнота.
Първите са запалили огньове. Вървим нагоре и мислим върху изказаното. УЧИТЕЛЯТ даде ново съдържание на възходящата спирала на един народ. Обогатихме се с нови разбирания и схващания за кармичната завръзка и развръзка. Разчетохме шифъра на незримата нишка, която свързва съдбите на две личности и един народ.
Разбрахме съдържанието и
смисъла
на
едно велико време, през което Бог благоволява да се изяви в своята пълнота.
Какво повече можехме да пожелаем през този ден? Забележка: Борис III е цар от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Симеон II - роден 16 юни 1937 г., цар от 28 август 1943 г. - до 15 септември 1946 г.
към текста >>
40.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Българин - в космически
смисъл
на
думата е -човекът
на
ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище
на
духовен подем - извор
на
идеи, люлка
на
новото учение.
България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано.
Българин - в космически
смисъл
на
думата е -човекът
на
ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище
на
духовен подем - извор
на
идеи, люлка
на
новото учение.
Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>
Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя
на
живота
успокоен и уверен.
А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде.
Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя
на
живота
успокоен и уверен.
Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>
41.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Замразяването
на
организма може да не бъде фатално за
живота
.
За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява. Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече.
Замразяването
на
организма може да не бъде фатално за
живота
.
Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни. Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци. Леко облечени, безгрижни и весели, поели пътя към Алеко. По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно.
към текста >>
Навреме дадената помощ може да възвърне
живота
.
Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява. Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота.
Навреме дадената помощ може да възвърне
живота
.
Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни. Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци. Леко облечени, безгрижни и весели, поели пътя към Алеко. По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно. Това споделяше с УЧИТЕЛЯ един от нашите приятели - лекар и член на спасителната колегия при хижа Алеко.
към текста >>
Фатално за
живота
е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване
на
тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът
на
бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване.
Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване.
Фатално за
живота
е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване
на
тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът
на
бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване.
Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане.
към текста >>
Нишките
на
живота
, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват.
Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън.
Нишките
на
живота
, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват.
Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат.
към текста >>
Тъкмо затова има възможност
живота
да се възстанови, т.е.
- Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат.
Тъкмо затова има възможност
живота
да се възстанови, т.е.
двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание.
към текста >>
Ето къде е
смисълът
на
умния и съзнателен живот
на
земята.
Не е работил върху себе си. Добродетелите му не са развити. Обикновеният живот не поражда градивни процеси. А сега ще трябва дълго време да мине, докато се изгради тяло, с което да обитава в невидимия свят. Това е непознатата трагедия на онези, които заминават неподготвени.
Ето къде е
смисълът
на
умния и съзнателен живот
на
земята.
Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд. Отлагането на тази твърде важна работа е съществен пропуск. Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят. Неуморно работете върху себе си. Ден след ден изграждайте бъднините на живота.
към текста >>
Ден след ден изграждайте бъднините
на
живота
.
Ето къде е смисълът на умния и съзнателен живот на земята. Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд. Отлагането на тази твърде важна работа е съществен пропуск. Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят. Неуморно работете върху себе си.
Ден след ден изграждайте бъднините
на
живота
.
„Каквото вържете тук на земята, ще бъде вързано и на небето" - казва Христос, а на вас казвам - работете върху себе си, за да придобиете добрите условия... Това бе вторият и последен разговор за бялата смърт. Настъпиха минути на мълчание. Към скиора бяха отправени светлите мисли на малката група от върха, между които бе и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
42.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Важен феномен
на
живота
, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива.
А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес.
Важен феномен
на
живота
, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива.
Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин.
към текста >>
Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар
на
живота
.
Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива.
Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар
на
живота
.
А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно. Когато се пробудят, изпитват - радост, разположение, сили, бодрост. Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите.
към текста >>
Следователно,
смисълът
на
оздравяващия процес се свежда до пълно проникване
на
двойника.
Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси. Така например, ако двойника не обгърне част от крайниците, явяват се условия за парализи. Всички физически или психически травми изместват двойника от съответните органи и те заболяват.
Следователно,
смисълът
на
оздравяващия процес се свежда до пълно проникване
на
двойника.
Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма.
към текста >>
43.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За това феноменално явление в
живота
на
човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето.
27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ За голяма част от човечеството, проблема за прераждането е непознат. За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания. Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано.
За това феноменално явление в
живота
на
човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето.
Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга.
към текста >>
Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности
на
живота
и да се потърси опора и
смисъл
в онова, което е „долу" и което е „горе".
Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух. Без прераждането е немислима кармичната развръзка. Един живот е много къс, за да се разплете сложен кармичен възел.
Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности
на
живота
и да се потърси опора и
смисъл
в онова, което е „долу" и което е „горе".
Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието. Не е лесно да се срещнат две души с взаимни кармични задължения. Често са необходими повече прераждания, докато враждуващите се срещнат на физическото поле и взаимно се опростят. Случва се, единият да е на физическото поле, а другият в отвъдния свят, и обратното. Разминаване.
към текста >>
Съзря по-висок идеал - словото и
живота
на
ХРИСТА.
Питагор успя. Щайнер поиска да продължи замисленото от Питагор. И той успя. Овладя науката, но остана верен на духовното прозрение. Спиралата на познанието повдигна духът му на по-високо стъпало.
Съзря по-висок идеал - словото и
живота
на
ХРИСТА.
Възлюби този идеал и посвети живота си на него. Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение. Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия. Европа не познава по-добър специалист по езотеричните проблеми. Неговите ученици и последователи продължават ревностно да изучават изнесените лекции.
към текста >>
Възлюби този идеал и посвети
живота
си
на
него.
Щайнер поиска да продължи замисленото от Питагор. И той успя. Овладя науката, но остана верен на духовното прозрение. Спиралата на познанието повдигна духът му на по-високо стъпало. Съзря по-висок идеал - словото и живота на ХРИСТА.
Възлюби този идеал и посвети
живота
си
на
него.
Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение. Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия. Европа не познава по-добър специалист по езотеричните проблеми. Неговите ученици и последователи продължават ревностно да изучават изнесените лекции. Странно повторение на две съдби!
към текста >>
Той се опита да проникне в скрития
смисъл
и символика
на
Христовото учение.
И той успя. Овладя науката, но остана верен на духовното прозрение. Спиралата на познанието повдигна духът му на по-високо стъпало. Съзря по-висок идеал - словото и живота на ХРИСТА. Възлюби този идеал и посвети живота си на него.
Той се опита да проникне в скрития
смисъл
и символика
на
Христовото учение.
Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия. Европа не познава по-добър специалист по езотеричните проблеми. Неговите ученици и последователи продължават ревностно да изучават изнесените лекции. Странно повторение на две съдби! Питагоровата школа бе отречена и опожарена.
към текста >>
В школата
на
УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността
на
живота
, непознаващи новото учение за
живота
на
Великите Души, носители
на
ожидания от векове Мир,
на
така търсената повсеместно Любов и
на
Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината.
Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва нива. УЧИТЕЛЯТ откри и позна своите ученици. Не веднъж сме били свидетели на изказвания, с които Той разкриваше представителите на древни школи. Между нас бяха преродени: древните пророци на Израел, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро - Вавилон и Халдея, философите на Елада. Българските възрожденци също така бяха заели местата си в школата.
В школата
на
УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността
на
живота
, непознаващи новото учение за
живота
на
Великите Души, носители
на
ожидания от векове Мир,
на
така търсената повсеместно Любов и
на
Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината.
Години наред те слушаха, и ако можеха, записваха словото. Радваха се на придобитата свобода и изплащаха последиците от преживяни отклонения. Такива бяха учениците от Неговата школа. Поначало УЧИТЕЛЯТ не разкриваше прераждането на учениците си. Имаше съображения.
към текста >>
Дядо Благо съзира успеха
на
творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети
живота
си
на
ученичество и да служи
на
децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога.
На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание.
Дядо Благо съзира успеха
на
творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети
живота
си
на
ученичество и да служи
на
децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога.
УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован.
към текста >>
Именно неговата фигура стана причина за паметна случка в
живота
му, която споделяме.
Изтъкващо бе милосърдието му. Любовта си изразяваше непринудено. Обичаше името си. Раздаваше без остатък доброто - голямото богатство на неговата душа. Фигурата му красноречиво подсказваше заряд на много добродетели.
Именно неговата фигура стана причина за паметна случка в
живота
му, която споделяме.
Именит български скулптор е имал поръчението да изработи паметник на Патриарх Евтимий. Дълго търсеният модел той открива в образа на Бати Ради, често преминаващ из улиците на столицата с празен, или пълен чувал. При една случайна среща, скулптора помолва Бати Ради да му позира. Последва подозрителен поглед и отказ. Отказът не е случаен.
към текста >>
44.
ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Брат Райнов е покрусен от ранната смърт
на
свидната рожба, макар че добре разбира
смисъла
и значението
на
подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи
на
неговата душа.
Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира.
Брат Райнов е покрусен от ранната смърт
на
свидната рожба, макар че добре разбира
смисъла
и значението
на
подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи
на
неговата душа.
Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи.
към текста >>
С течение
на
годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята
на
великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение
на
живота
.
Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува.
С течение
на
годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята
на
великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение
на
живота
.
Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи. Събират се приятелите от Бургас и Айтос, Ямбол и Сливен, от Стара Загора и Нова Загора, да разменят Словото на УЧИТЕЛЯ, да споделят опитности, да се нарадват на взаимната обич, родена на чиста духовна основа. Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства.
към текста >>
Изключителната среща, богата по съдържание и
смисъл
, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка.
Сега аз ще те заведа в стаята, където е пианото! Брат Райнов оставя детето да го води. В съседната стая намират пианото и то с ръчички поканва брата да седне на стола, заема мястото пред неговите колене и продумва: - Ей така, заедно с тебе, сме свирили на четири ръце на това пиано! Брат Райнов засвирва обща братска песен. Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна.
Изключителната среща, богата по съдържание и
смисъл
, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка.
В старият баща се пробужда наново чувство за задължение към родната дъщеря и пожелава в душата си наново да продължи най-добронамерено грижата за възпитание с малкото момиченце. Срещата с УЧИТЕЛЯ става на Изгрева. Брат Райнов споделя случката. Не скрива решението си да поиска наново осиновяване на детето, за да закръгли замисленото намерение - да му даде музикално образование с високата идея, един ден да заработят за преуспяване на Новото Учение. - Когато Великата Разумна Природа се е намесила във вашите родителски отношения, тя е имала под съображение пътя на душата на дъщеря ви.
към текста >>
45.
ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме
живота
на
едни или други животински видове.
29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК В световната литература често се изнасят случаи за странни и необясними прояви на животните. Всеки автор обяснява животинските прояви, съобразно своето разбиране. Обикновено извода е поучителен. Някои допускат педагогичен примес в извода, а други - философски. Едните и другите условно поясняват поведението на животните, защото психичният им живот е отречен, или едва доловим.
Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме
живота
на
едни или други животински видове.
А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание. Недообяснението понякога прераства в чудесия. Това е работата на вековете. Те раждат мита. Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и поезията.
към текста >>
За УЧИТЕЛЯ
живота
на
малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък.
Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост.
За УЧИТЕЛЯ
живота
на
малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък.
Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства.
към текста >>
Богатото съдържание и великият
смисъл
, вложени във формата, бяха известни
на
УЧИТЕЛЯ.
Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства. Формата е език в живата природа. УЧИТЕЛЯТ познаваше този език.
Богатото съдържание и великият
смисъл
, вложени във формата, бяха известни
на
УЧИТЕЛЯ.
Те станаха и достъпни за нас. Веднъж слушах спомен от сладкодумен беловлас брат. Той предаваше впечатленията си от една екскурзия с УЧИТЕЛЯ до историческото селище Батак. Добри и предани приятели летуват по китните Родопски поляни на летовището „Свети Константин". Наближил денят, когато по поръчение на УЧИТЕЛЯ, групата се приготвила да посети историческата църква в село Батак.
към текста >>
46.
ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В този
смисъл
, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името
на
велики идеи.
Не бе прието да се правят бележки. Провинилите се трябваше да се убедят в изискания ред и сами да си наложат дисциплината. Учениците знаеха, че същата дисциплина се спазва и от невидимите същества, посещаващи школата; не е в духа на общата хармония безредието. Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина. Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове.
В този
смисъл
, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името
на
велики идеи.
Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце.
към текста >>
Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в
живота
ви - да прославите името Божие.
Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум. Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона. А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи. Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един владика.
Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в
живота
ви - да прославите името Божие.
Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда. Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята. Нека истината бъде подтик за изпълнението на Божията Воля. Да прославим името Божие с любовта. Да въдворим Царството Божие с мъдростта.
към текста >>
47.
ІІ.33. ЛУНАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете
смисъла
на
Живота
, който изпълва цялата Вселена.
След бати Ради и аз погледнах лунните планини и долини. Тогава УЧИТЕЛЯТ добави: - Когато се пробуди третото око, т.е. духовното зрение, когато се пробуди духовното ухо, тогава вие ще виждате съществата, ще общувате с тях, ще се разбирате с тях, тогава ще ви се открият много нови и по-богати възможности за контакт с тези, които засега са невидими. В битието всичко е зримо, но това става със съответните органи. В битието с всекиго може да общувате и да се разбирате, защото обитателите на далечните светове са проникнати от съзнанието за любов към всички, защото те виждат и усещат присъствието на Великият Божествен Дух.
Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете
смисъла
на
Живота
, който изпълва цялата Вселена.
Такива ще бъдат бъднините на разумните човешки души, обитатели на всички светове, във великото разнообразие на форми и съдържание. Такива са бъднините на човечеството. ...Помогнахме на УЧИТЕЛЯ да демонтира телескопа. Разделихме се с възторга на души, надникнали в бъднините... Изгревяни приветстваха лъчезарният Изгрев, а ние изпратихме привет на светлоликата Луна.
към текста >>
48.
34. ЛУНЕН ХИМН
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни"
на
единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа
живота
във всички гами, не само
на
земята, не само
на
Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"?
Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни"
на
единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа
живота
във всички гами, не само
на
земята, не само
на
Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
към текста >>
От пианото зазвучаха встъпителните акорди
на
песента и ние запяхме величествения слънчев химн
на
душите, осъзнали величието
на
живота
, проявен от слънчевите лъчи.
Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"!
От пианото зазвучаха встъпителните акорди
на
песента и ние запяхме величествения слънчев химн
на
душите, осъзнали величието
на
живота
, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
към текста >>
Ние подразбрахме значението и
смисъла
на
приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката
на
Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните.
Ние подразбрахме значението и
смисъла
на
приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката
на
Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
към текста >>
Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие
на
живота
.
Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие
на
живота
.
Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева. Бързах да се прибера. Нямах намерение да се спирам; и без туй Луната изпълняваше превъзходно своето „дежурство". Все пак наминах край салона, преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада!
към текста >>
49.
ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ако сте редовен и съсредоточен, чрез тази музика положението ви ще се подобри с петдесет
на
сто във всяко отношение." „Има един начин за оправяне
на
света - той е прилагане
на
музиката в
живота
.
То облагородява. Силното пеене е повече волево. „Ако искате да вложите нещо възвишено във вашата мисъл и вашите чувства, трябва да пеете тихо, казва Учителят. - Така ще направите своята песен съдържателна. През тихото пеене се привличат същества от по-висока духовна култура." Ето още някои мисли на Учителя за музиката: „Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния, тъй като има състояния у човека, които без музика по никой начин не могат да се сменят." „Пейте всеки ден по петнадесет минути съзнателно, като спазвате правилата на окултното пеене и след една година ще видите какви ще бъдат резултатите.
Ако сте редовен и съсредоточен, чрез тази музика положението ви ще се подобри с петдесет
на
сто във всяко отношение." „Има един начин за оправяне
на
света - той е прилагане
на
музиката в
живота
.
Чрез нея могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия." „Болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствия на музика и хармония в човека. Музиката може да се приложи като лечебно средство. Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат. „В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
към текста >>
До това време музиката в сегашен
смисъл
на
думата не е съществувала.
Чрез нея могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия." „Болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствия на музика и хармония в човека. Музиката може да се приложи като лечебно средство. Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат. „В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
До това време музиката в сегашен
смисъл
на
думата не е съществувала.
Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят. Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката. Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили.
към текста >>
Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители
на
онова в
живота
, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата
на
възпитанието и образованието музиката.
Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят.
Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители
на
онова в
живота
, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата
на
възпитанието и образованието музиката.
Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха.
към текста >>
Музика има в
живота
на
птиците и всички животни.
Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха.
Музика има в
живота
на
птиците и всички животни.
Звучи цялата материя. Музиката в природата събужда музикалното чувство и у човека и го кара да пее и свири. Всички ние изразяваме с музика и радостни, и скръбни часове, и упованието ни към Бога. Сегашната музика има и радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество.
към текста >>
Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия
смисъл
на
думата.
Музиката в природата събужда музикалното чувство и у човека и го кара да пее и свири. Всички ние изразяваме с музика и радостни, и скръбни часове, и упованието ни към Бога. Сегашната музика има и радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество. Днес хората се оплакват, че мислите и желанията им не се осъществяват.
Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия
смисъл
на
думата.
Хората, лишени от музикален живот, са загрубели и с тях е трудно да се живее. Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума. Дето има музиканти, в сърцата на които гори свещеният огън на любовта към Бога и светлината, там се създава онази музика, която ще обнови човешката душа и ще подтикне развитието както на отделния човек, така и на човешкото общество."
към текста >>
50.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тя е „свалена" от висшите сфери
на
живота
, където светлите духове също така работят над себе си с музика, хармонични ритми и пластични движения.
Обикновеното съзнание не може да обхване пътя на ученика, но той неотменно се движи по този път и трябва да придобие редица качества, да се научи да се вживява в повелите на битието и да е в хармония с живата разумна природа. Кога и да е, хармонията ще бъде среда на ученика - вековна мечта на всяка разумна душа. Възпитанието и самовъзпитанието на ученика не са възможни без музика, без ритмика, без контакт със силите на разумната природа. Паневритмията, като съчетание от музикални методи, плавна ритмика, създава условия за животворна връзка. В познатата вече форма - Паневритмията е първа по рода си.
Тя е „свалена" от висшите сфери
на
живота
, където светлите духове също така работят над себе си с музика, хармонични ритми и пластични движения.
Създадена по този образец, музикалните й мотиви са свещени мантри (Аум, Изгрява слънцето, Мисли и др.) Наред със събраните мотиви в Паневритмията, по строеж напомнящи обикновените валсове, имат почтено място и българската ръченица със своя неправилен такт, така както е изпълнявана от българите в светилищата през древните времена. „Слънчевите лъчи" са блестящ образец на българските свещени мантри. Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония.
към текста >>
Така Паневритмията влива ново съдържание в
живота
на
ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост.
Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието.
Така Паневритмията влива ново съдържание в
живота
на
ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост.
Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота. „Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот.
към текста >>
Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод
на
живота
за единство с повелите
на
разумната природа.
Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост.
Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод
на
живота
за единство с повелите
на
разумната природа.
Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота. „Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот. С една дума - Паневритмията е зов към просторите на богата душевност.
към текста >>
В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за
живота
.
Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост. Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства.
В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за
живота
.
„Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот. С една дума - Паневритмията е зов към просторите на богата душевност. Паневритмията възражда и обновява организма. Паневритмията внася радост, мир и благородство в душата на ученика. Паневритмията вдъхновява психиката, облагородява духа, освежава тялото.
към текста >>
Паневритмията - като идея, като принцип и като
смисъл
, е без начало и без край.
„Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот. С една дума - Паневритмията е зов към просторите на богата душевност. Паневритмията възражда и обновява организма. Паневритмията внася радост, мир и благородство в душата на ученика. Паневритмията вдъхновява психиката, облагородява духа, освежава тялото.
Паневритмията - като идея, като принцип и като
смисъл
, е без начало и без край.
Паневритмичните принципи са в хармония с онези принципи, които управляват вселената. Паневритмията е неделима от еволюцията. Паневритмията е път на ученика. * * * Учениците идват в Школата от различни култури, някои от тях не са се занимавали с музика и ритмика, и затова се явяват с недоразвито музикално чувство и без усет за ритмични движения. Но Паневритмията е дадена и за тях.
към текста >>
Паневритмията в този
смисъл
е възпитателен метод за ученика.
Всички ще ползват Паневритмията, а ще има и такива, които няма да я играят с изискана точност. Но това не е беда. С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота. От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката.
Паневритмията в този
смисъл
е възпитателен метод за ученика.
Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт.
към текста >>
Той се изявява в най-широките слоеве
на
живота
, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб.
Но това не е беда. С течение на времето Паневритмията ще създаде условия за развитие на музикалното чувство, ще направи по-пластични движенията и тогава картината на играещите ще добие изящество и красота. От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика.
Той се изявява в най-широките слоеве
на
живота
, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб.
Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите.
към текста >>
В този
смисъл
Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа
на
ученика.
От тази гледна точка, Паневритмията, като игра на учениците на открито, не подлежи на анализ от позицията на известните хореографски нормативи, а още по-малко, от гледището на древната кабала, когато музиката е била в минимална звукова амплитуда. Хореографските показатели са необходима норма за сценична дейност, а кабалистичните показатели - норма във фаталистиката. Паневритмията в този смисъл е възпитателен метод за ученика. Той се изявява в най-широките слоеве на живота, където може да има сценична дейност и фаталистика, но ученикът не може да бъде техен роб. Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход.
В този
смисъл
Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа
на
ученика.
Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите. Паневритмията моделира образа на ученика и го извежда в по-високите гами на живота - съдържание и смисъл на еволюцията. * * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви.
към текста >>
Паневритмията моделира образа
на
ученика и го извежда в по-високите гами
на
живота
- съдържание и
смисъл
на
еволюцията.
Неговият стремеж към преодоляване бариерата на ограничените съзнания, ще го извиси над сцената и фаталността, защото е сигурен в добрия изход. В този смисъл Паневритмията осмисля своето съществуване като насъщен метод за оформяване образа на ученика. Образът на ученика е хармонично съчетание на качества и способности, а те се развиват в продължителния низ от прояви в обикновения и необикновения живот. Образът на ученика не е резултат на еднократен и единствен акт. Той е богат плод на непреривност в постиженията и добродетелите.
Паневритмията моделира образа
на
ученика и го извежда в по-високите гами
на
живота
- съдържание и
смисъл
на
еволюцията.
* * * проблемите В музикалното творчество на Учителя, музиката на Паневритмията е една от най-прекрасните прояви. Изпълнява се от учениците от 22 март - до 22 септември всяка година. Паневритмията е звучала не само на поляната на Изгрева, но и на поляните на планините Витоша, Рила и др. „Ел Шадай", или така нареченият „Бивак" на Витоша, или „Присоя" - през 1934 г., а просторните поляни из Седемте езера на Рила редовно са били озвучавани от мотивите на Паневритмията тогава, когато учениците са летували. В състава на музикантите винаги са преобладавали цигуларите - 6-7, китаристите - един или двама, много често този състав, особено при изпълнение на Изгрева, е бил придружаван и от останалите струнни инструменти - виола, чело, контрабас или духовите: флейта, кларнет.
към текста >>
51.
ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат
смисъла
на
своя живот.
Дали ще го насочите срещу нисшето, за да възтържествува висшето, или обратно, това от вас зависи. ПАНЕВРИТМИЯТА Е ВЕЛИКА СИЛА, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НОВ ПОДЕМ НА СВЕТА. Великите души, които направляват света, ще ви чуят като пеете и свирите Паневритмията, с което вие им поднасяте ключа на Моето Учение, което носи мир на човешките души. ТОЗИ КЛЮЧ ВЕЛИКИТЕ ДУШИ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ ОТ ВАС, ВИЕ СТЕ ДЛЪЖНИ ДА ИМ ГО ДАДЕТЕ. С него те ще отключват и подадат ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда.
Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат
смисъла
на
своя живот.
С други думи: Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвание. Силата на скоростта ще бъде същата: каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на земята. ПЕЙТЕ, СВИРЕТЕ И ИГРАЙТЕ ПАНЕВРИТМИЯТА ВЪВ ВАШАТА ТАЙНА СТАИЧКА, В ДУШАТА СИ, А НЕ ПРЕД СВЕТА, ЗАЩОТО НЕ СА ТЕЗ ВРЕМЕНА. Внимавайте, да не се карате помежду си - кое да пеете и кое не, защото ще си ида, а тогава вие ще останете без благословия.
към текста >>
Упражненията са най-добрите наши лечители, когато се играят съзнателно; със своите положителни мисли и (енергия) ще ни свържат със силите
на
невидимия свят, от който ние черпим сили за поддържане
на
живота
, за избистряне
на
мислите, чувствата и волята и за възстановяване
на
прекъснатите съобщения с Бога.
Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата ни. Не биха боледували. Всяко упражнение е привличане на сили. Ако упражненията се извършват правилно, с ритъм, те ще развият много добродетели в нас. Движенията ще привлекат известни същества на светлината, на любовта, на щедростта, на милосърдието на вярата и други.
Упражненията са най-добрите наши лечители, когато се играят съзнателно; със своите положителни мисли и (енергия) ще ни свържат със силите
на
невидимия свят, от който ние черпим сили за поддържане
на
живота
, за избистряне
на
мислите, чувствата и волята и за възстановяване
на
прекъснатите съобщения с Бога.
От Учителя
към текста >>
52.
4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Задълбочих се в
смисъла
на
много упражнения.
26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища Аз имах отношение към Паневритмията още от самото начало, когато тя се предаваше от Учителя. Наблюдавах как се разучаваше.
Задълбочих се в
смисъла
на
много упражнения.
Работих с години по нея, дори и след заминаването на Учителя. Във второто упражнение на Паневритмията, което се нарича „Примирение" и което означава примиряване с противоречията в живота. А това означава - мир. А Учителят казва: „Мирът е връзка с Бога." Или „Мирът Божий превъзхожда всяко знание." Това е един пример за размишление. Последните години от Школата се правиха опити да се приложи Паневримтията в българските училища.
към текста >>
Във второто упражнение
на
Паневритмията, което се нарича „Примирение" и което означава примиряване с противоречията в
живота
.
26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища Аз имах отношение към Паневритмията още от самото начало, когато тя се предаваше от Учителя. Наблюдавах как се разучаваше. Задълбочих се в смисъла на много упражнения. Работих с години по нея, дори и след заминаването на Учителя.
Във второто упражнение
на
Паневритмията, което се нарича „Примирение" и което означава примиряване с противоречията в
живота
.
А това означава - мир. А Учителят казва: „Мирът е връзка с Бога." Или „Мирът Божий превъзхожда всяко знание." Това е един пример за размишление. Последните години от Школата се правиха опити да се приложи Паневримтията в българските училища. Бяха организирани учителски курсове на учителите по физкултура, ръководени от Милка Периклиева и Весела Несторова, но накрая всичко се провали. Пълен провал по всички линии.
към текста >>
53.
5. 23. Братски песни за Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
„И във дни
на
изпитания, Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра."
На
някои не им хареса защо е дадено така „и за Тебе ще умра" понеже се премахвало духовния
смисъл
, че Учението е безсмъртно.
Всяка една от тях има своето достойнство. Когато ги пеем, преминаваме от земния свят в онези светове, откъдето тези три песни са свалени. Песента „На Учителя покорен", по текст и мелодия на един брат от провинцията. Казва се Борис Хаджиандреев от гр. Ямбол. Текст и музика 1915 г.
„И във дни
на
изпитания, Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра."
На
някои не им хареса защо е дадено така „и за Тебе ще умра" понеже се премахвало духовния
смисъл
, че Учението е безсмъртно.
Затова взеха, че го промениха и написаха така: „и след Тебе ще вървя". В някои песнопойки на старите приятели можете да видите, как някоя човешка ръка с мастило е задраскала и прибавила горния текст, а в други е добавено „и за Тебе ще работя". Накрая се допитаха до Учителя и Той каза следното: „Да стане, така както го е дал авторът: „и за Тебе ще умра". Чухме това и започнахме така да го пеем отново. Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея".
към текста >>
Там Учителят казва, че ако ученикът не може да положи
живота
си за Христа и за делото
на
Учителя, то той напразно се е родил
на
земята и е загубил условията и времето, когато трябва да защити Учението.
Накрая се допитаха до Учителя и Той каза следното: „Да стане, така както го е дал авторът: „и за Тебе ще умра". Чухме това и започнахме така да го пеем отново. Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея". Това накара Учителят да разгледа този въпрос в една беседа. Ще си я намерите и ще си я прочетете.
Там Учителят казва, че ако ученикът не може да положи
живота
си за Христа и за делото
на
Учителя, то той напразно се е родил
на
земята и е загубил условията и времето, когато трябва да защити Учението.
А защитата на Учението става единствено, когато ученикът прилага Словото на Учителя чрез своя живот и живота си го полага за Учението. Ето, това е вътрешният смисъл на това четиристишие. Ето, това е обединението. Има и друга песен: „Поздрав на Учителя", Тя е от Елена Казанаклиева. Има и трета песен: „О, Учителю благати".
към текста >>
А защитата
на
Учението става единствено, когато ученикът прилага Словото
на
Учителя чрез своя живот и
живота
си го полага за Учението.
Чухме това и започнахме така да го пеем отново. Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея". Това накара Учителят да разгледа този въпрос в една беседа. Ще си я намерите и ще си я прочетете. Там Учителят казва, че ако ученикът не може да положи живота си за Христа и за делото на Учителя, то той напразно се е родил на земята и е загубил условията и времето, когато трябва да защити Учението.
А защитата
на
Учението става единствено, когато ученикът прилага Словото
на
Учителя чрез своя живот и
живота
си го полага за Учението.
Ето, това е вътрешният смисъл на това четиристишие. Ето, това е обединението. Има и друга песен: „Поздрав на Учителя", Тя е от Елена Казанаклиева. Има и трета песен: „О, Учителю благати". Бяхме на Бивака, дойде една сестра и изпя песента.
към текста >>
Ето, това е вътрешният
смисъл
на
това четиристишие.
Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея". Това накара Учителят да разгледа този въпрос в една беседа. Ще си я намерите и ще си я прочетете. Там Учителят казва, че ако ученикът не може да положи живота си за Христа и за делото на Учителя, то той напразно се е родил на земята и е загубил условията и времето, когато трябва да защити Учението. А защитата на Учението става единствено, когато ученикът прилага Словото на Учителя чрез своя живот и живота си го полага за Учението.
Ето, това е вътрешният
смисъл
на
това четиристишие.
Ето, това е обединението. Има и друга песен: „Поздрав на Учителя", Тя е от Елена Казанаклиева. Има и трета песен: „О, Учителю благати". Бяхме на Бивака, дойде една сестра и изпя песента. Изпя я и след това си отиде.
към текста >>
54.
6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Противоречията
на
живота
не могат да се разрешат по пътя
на
мистицизма и умиращата религия.
Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност. Словата му бяха изпълнени с голяма любов и с неизказана вяра за вложеното добро в човека. В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и Висшата разумност. Това разбиране не съвпадаше с току-що започващия да се оформя мой мироглед. В края на беседата взех думата, като казах следните думи: „Ние живеем в един бурен период.
Противоречията
на
живота
не могат да се разрешат по пътя
на
мистицизма и умиращата религия.
Само острието на революционния меч може да разкъса възлите на социалните противоречия." Мъдрецът ме погледна твърде снизходително, като ми каза само следните думи: „Вашата глава ще узрее след десет години." Независимо от репликата, която се разви между мен и Мъдреца, когото окръжаващите зовяха Учителя, тази среща беше съдбоносна за мен. Годината, в която стана тази велика среща беше 1916 - година, през която се водеше Първата световна война. В големите градове на България имаше кръжоци, които Учителят Дънов посещаваше. В Казанлък този кръжок се намираше в дома на един много стар наш приятел, който се казваше Камбуров. Средата, в която бе този кръжок, бе много интересна.
към текста >>
Хората са го взели само в ограничена форма, във физически
смисъл
.
Тя има своята космичност. И за мен Учителят се явява през епохите посредством културно - духовния потенциал на човечеството, който ще се роди в даден момент, за да бъде изходна точка на историята. За мен Учителят - това е Духът във всеки човек. Когато слиза на земята едно такова същество, което символизира Духът на човека, той се явява като двигател, за да събуди този заспал дух у човека. То е едно вътрешно, дълбоко, мистично и космично понятие - думата Учител.
Хората са го взели само в ограничена форма, във физически
смисъл
.
Но за Учителя ще говорим по-късно. Моис Басан, евреин по произход. Навремето Учителят му подари една жълтица, за да започне своя работа. След години, благодарение на тази жълтица, той стана милионер, понеже жълтицата на Учителя се умножи хилядократно. Учителят го бе накарал да си промени името от Моис на Морис.
към текста >>
Навлизах и се калявах в бурите
на
живота
.
Той с един тайнствен, благоговеен тон започна да ми говори за изключителната мисия на Учителя, който бил от Великите Посветени, слизащи да помагат на човечеството в най-трудните моменти в историята на народите. Научих също много неща от своя съученик Кузман Кузманов, с когото стоях на един чин в гимназията. Този мой приятел - Кузман, беше един от най-прилежните ученици в гимназията и от преданите последователи на Учителя. Тих и спокоен по характер, трудолюбив и интелигентен, той с тези си качества упражни голямо влияние върху мен. Годините минаваха.
Навлизах и се калявах в бурите
на
живота
.
Революционният устрем на времето все повече и повече въздействаше върху моята психика. Кулминационната точка на моето анархистическо въззрение се изрази най-очебийно през 1919 година. Социалното напрежение беше достигнато своя краен предел. До тази година непрекъснато посещавах тайните анархистически кръжоци и комунистически такива, в които вземах активно участие като редактор на местния конспиративен вестник „Прометей". През 1919 г.
към текста >>
Тази стачка даде отражение и върху
живота
на
гимназията в град Казанлък.
Социалното напрежение беше достигнато своя краен предел. До тази година непрекъснато посещавах тайните анархистически кръжоци и комунистически такива, в които вземах активно участие като редактор на местния конспиративен вестник „Прометей". През 1919 г. се случи в обществения живот на България едно важно събитие - разрази се голямата железничарска стачка, която парализира железопътния транспорт в страната за около един месец. Превърна се в обща политическа стачка.
Тази стачка даде отражение и върху
живота
на
гимназията в град Казанлък.
Учителят ни по психология - Тодор Павлов беше образувал много комунистически ядра сред школската младеж, в които не само аз взимах участие, но и много мои верни приятели. От тези ядра се разрази и стачка в гимназията. Цялата школска младеж беше единна и вярна на революционния тон на времето. Учениците от гимназията излязоха да манифестират и влязоха в конфликт с войската. След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз.
към текста >>
Там изпитах най-горчивите си моменти в
живота
.
Учениците от гимназията излязоха да манифестират и влязоха в конфликт с войската. След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз. За произнесената реч, която имаше характер на бунт срещу войската, която нанесе побой на учениците - бях арестуван и поставен в затвора. В затвора бях три месеца. Това беше един турски затвор и бе близо до гимназията.
Там изпитах най-горчивите си моменти в
живота
.
Всички мои приятели и съученици, когато говорих пред събранието и след като ме арестуваха, казваха: "Ще дойдем и ще те освободим." И като гледах през прозореца на стаята на следователя, който ме разпитваше, то виждах онези съученици, които си играеха весело на двора пред училището, то от тази картина започнах да плача. До тогава си мислех наивно, че те ще дойдат, ще разбият затвора и ще ме освободят. Аз затова плачех, за моята наивност. А следователят, като вижда сълзите ми, ме пита: „Разкайваш ли се? " Той не можеше да види конфликта в душата ми, в тази юношеска възраст, когато се творяха идеалите и когато се закаляваха.
към текста >>
55.
6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч
на
надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ
на
Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок
смисъл
.
Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята.
В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч
на
надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ
на
Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок
смисъл
.
За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия.
към текста >>
Тази нощ изигра решителна роля за моя път в
живота
.
В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа.
Тази нощ изигра решителна роля за моя път в
живота
.
Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба. Тук трябваше да се премине една школа на дисциплина и на обреди. Там имаше един игумен на манастира, който беше интелигентен човек, а впоследствие стана ректор на Духовната академия. Той ме привлече към себе си и ми каза, че един българин в Сан Франциско - САЩ е оставил една голяма сума пари и затуй искаха да ми наложат монашеските одежди и след това да ме изпратят там, за да завърша агрономство, след което да дойда отново тук, за да им управлявам манастирските имоти. Туй не стана, понеже разбрах, че моят път е на друго място.
към текста >>
56.
6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Изобщо, каквото и да предприемах в различните области
на
живота
, винаги спонтанно участвах с цялата си природа.
„Оборище", където си построихме салон. Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка.
Изобщо, каквото и да предприемах в различните области
на
живота
, винаги спонтанно участвах с цялата си природа.
В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля.
към текста >>
В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в
живота
с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност.
Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа.
В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в
живота
с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност.
Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи.
към текста >>
Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна
на
живота
.
„Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност.
Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна
на
живота
.
Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота.
към текста >>
Във всяка моя крачка, предприета в
живота
, винаги се стремях тя да бъде резултат
на
будния ми ум,
на
нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила
на
непоколебимата ми воля.
Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше.
Във всяка моя крачка, предприета в
живота
, винаги се стремях тя да бъде резултат
на
будния ми ум,
на
нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила
на
непоколебимата ми воля.
Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота.
към текста >>
Аз се стремях
на
всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в
живота
.
Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи.
Аз се стремях
на
всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в
живота
.
За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>
За постигането
на
моите идеали в
живота
, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача
на
високите върхове
на
Мъдростта и оттам да разбера дълбокия
смисъл
на
Космичния свят
на
Истината.
Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота.
За постигането
на
моите идеали в
живота
, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача
на
високите върхове
на
Мъдростта и оттам да разбера дълбокия
смисъл
на
Космичния свят
на
Истината.
Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>
Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото
на
живота
.
Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание.
Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото
на
живота
.
Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>
57.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
слизането
на
живота
от Невидимия във видимия свят.
От другата страна има втора редица със знаци. Първият знак е триъгълник, който означава трите измерения на личността с трите катета, които символизират чувствата, мислите и действията. Вторият знак е квадрат. Той символизира четвъртото измерение. Третият знак означава разчупения кръг и символизира безкрайността, т.е.
слизането
на
живота
от Невидимия във видимия свят.
Тези знаци, това са символи, които дават указание за една Космогония на един свят, който действително се строи и съгражда. Тук, на тази чешма, Учителят каза: „Тази чешма ще съществува 200 години". Това означава, че Той я прави за 200 години. Може би това е златният период, в който българският народ ще кредитира другите народи. След туй може би, както Той бе казал не еднократно, този кредит ще мине в руския народ, който ще разработи тази голяма култура, защото това Учение действително изисква по-голяма територия, пространство, повече духовни простори и повече хора.
към текста >>
Всяка култура, която се развива, има своя
смисъл
.
Тези знаци, това са символи, които дават указание за една Космогония на един свят, който действително се строи и съгражда. Тук, на тази чешма, Учителят каза: „Тази чешма ще съществува 200 години". Това означава, че Той я прави за 200 години. Може би това е златният период, в който българският народ ще кредитира другите народи. След туй може би, както Той бе казал не еднократно, този кредит ще мине в руския народ, който ще разработи тази голяма култура, защото това Учение действително изисква по-голяма територия, пространство, повече духовни простори и повече хора.
Всяка култура, която се развива, има своя
смисъл
.
Древните култури се развиха при Хималаите. Египетската култура се разви със съграждането на пирамидите. Западната култура се разви благодарение на Монблан в Алпите. А според Учителя „Изгревът" в София стои по-високо в духовно отношение от Хималаите, чрез Словото на Учителя. А планините са тези, които привличат космическите енергии.
към текста >>
58.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя имаше много голям интерес към идеите
на
Учителя, към новите начала, които влизаха в
живота
, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи.
Въпросната сестра - Магдалена Попова, преди да започне да играе своята роля - започна да ми предава уроци по френски език. Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност.
Тя имаше много голям интерес към идеите
на
Учителя, към новите начала, които влизаха в
живота
, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи.
Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота.
към текста >>
Винаги говореше за бисерите
на
океана и
на
живота
, и за слънчевите деви.
А навремето геврекът не беше без пари. И с един геврек бедният студент можеше да изкара един ден, без да яде друго. Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбения. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза.
Винаги говореше за бисерите
на
океана и
на
живота
, и за слънчевите деви.
Беше разнообразен и поетичен, и научен, и социален. От неговата поезия има само в списание „Новия живот". Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън.
към текста >>
Как може, и то в присъствието
на
един Миров Учител, който познава и работи с цялото човечество и владее алхимията
на
живота
, да позволи такова нещо!
Беше толкова екзалтиран и вдъхновен. Учителят го беше закачил за един друг свят, за онзи Космически живот, за който мечтаеше. След една-две седмици той си замина от този свят и на Изгрева получихме неговия некролог от близките му. Много младежи в цветуща възраст, от 1925 до 1935 г., постепенно един след друг си заминават от туберкулоза. От друга страна това буди недоумение в човешкия ум.
Как може, и то в присъствието
на
един Миров Учител, който познава и работи с цялото човечество и владее алхимията
на
живота
, да позволи такова нещо!
Да позволи ученици, които са млади, които са учили за новия живот, постепенно да си заминат и да напуснат физически Школата Му! Този въпрос има външни и вътрешни страни. Външната страна е, че буди недоумение, понеже си заминават толкова млади хора. Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели. Това всички го знаеха И го виждаха.
към текста >>
Но туй покосяване
на
младежите, които наполовина заминаха за Невидимия свят, има свой вътрешен
смисъл
.
Да позволи ученици, които са млади, които са учили за новия живот, постепенно да си заминат и да напуснат физически Школата Му! Този въпрос има външни и вътрешни страни. Външната страна е, че буди недоумение, понеже си заминават толкова млади хора. Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели. Това всички го знаеха И го виждаха.
Но туй покосяване
на
младежите, които наполовина заминаха за Невидимия свят, има свой вътрешен
смисъл
.
Вътрешният смисъл е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни. Те си заминават. След това трябва да дойдат други актьори. Защото Учителят на тези души им дава простор да си заминат, защото те Му са необходими в Невидимия свят. Те са елементи, необходими за Него.
към текста >>
Вътрешният
смисъл
е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни.
Този въпрос има външни и вътрешни страни. Външната страна е, че буди недоумение, понеже си заминават толкова млади хора. Към Учителя имаше привързани много хора, защото Той ги беше лекувал от рак, от туберкулоза и от други страшни болести и те бяха оздравели. Това всички го знаеха И го виждаха. Но туй покосяване на младежите, които наполовина заминаха за Невидимия свят, има свой вътрешен смисъл.
Вътрешният
смисъл
е този, че когато се играе известно действие в една пиеса, актьорите, които си изиграват ролите, вече не са нужни.
Те си заминават. След това трябва да дойдат други актьори. Защото Учителят на тези души им дава простор да си заминат, защото те Му са необходими в Невидимия свят. Те са елементи, необходими за Него. Те Го придружават като души в Невидимия свят и са в Школата Му, която е в Невидимия свят.
към текста >>
Ето, имате и вътрешната страна за
смисъла
и цената
на
един човешки живот.
В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина.
Ето, имате и вътрешната страна за
смисъла
и цената
на
един човешки живот.
Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота.
към текста >>
Това съзнание виждаше Учителят като сбор
на
всички велики души, като един свят
на
онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия
смисъл
на
живота
.
Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция.
Това съзнание виждаше Учителят като сбор
на
всички велики души, като един свят
на
онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия
смисъл
на
живота
.
Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
към текста >>
То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя
на
взаимопомощта и жертвата самоизграждат
живота
.
Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество.
То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя
на
взаимопомощта и жертвата самоизграждат
живота
.
Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя.
към текста >>
Докато съзнанието
на
Магдалена излизаше от областта
на
историческия Христос,
на
едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието
на
Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените
на
физическия свят, които изразяваха само формите
на
живота
и оттам отиваше към света
на
законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света
на
принципите, които разкриват дълбокия
смисъл
на
живота
.
Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота.
Докато съзнанието
на
Магдалена излизаше от областта
на
историческия Христос,
на
едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието
на
Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените
на
физическия свят, които изразяваха само формите
на
живота
и оттам отиваше към света
на
законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света
на
принципите, които разкриват дълбокия
смисъл
на
живота
.
Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството.
към текста >>
59.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това показваше, че в
живота
си той ще има да разрешава много въпроси.
Това беше задача, поставена от Учителя. Те знаеха, че това е моята коса, остригана от моята глава. Падна се най-голям брой да преброи космите - на Добран Гарвалов, някъде към 20 000 косми. Този човек впоследствие получи някакво разочарование и се отдръпна от Братството. Но важното е, че той ги преброи тези 20 000 косъма.
Това показваше, че в
живота
си той ще има да разрешава много въпроси.
И това така стана. Тъй че, косите на моята глава са пресметнати и преброени. Учителят с един хумор и едно настроение даде тази задача. Той по този начин скри от погледите на другите цялата тази операция. Той се стремеше да бъде незабелязан в тези неща и да не играе ролята, че Той направлява всичко около себе Си.
към текста >>
Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично
на
мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му
смисъл
.
През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия, цялото братство, на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция.
Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично
на
мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му
смисъл
.
Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ.
към текста >>
Той ми каза, че ще дойде един момент в
живота
на
Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека
на
помощ.
Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата.
Той ми каза, че ще дойде един момент в
живота
на
Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека
на
помощ.
Какъв беше поводът за сбиването между мен и Михаил? Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си. Сбихме се за една жена. Тази сестра беше от град Казанлък и бе дъщеря на близките наши приятели. Тя и сега е жива.
към текста >>
Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга
на
тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света
на
женския принцип, който държи ключовете
на
вратите за мистичния свят, Красивия оазис
на
Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса
на
живота
, трябваше да бъде заменен с аудиториите
на
университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията
на
онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма.
Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга
на
тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света
на
женския принцип, който държи ключовете
на
вратите за мистичния свят, Красивия оазис
на
Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса
на
живота
, трябваше да бъде заменен с аудиториите
на
университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията
на
онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там.
към текста >>
60.
6.21. Пътят на посвещението
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
При тази обстановка аз навлязох в обществото, във външния свят, където други стимули диктуваха в
живота
.
за лично издигане и благоденствие - упражни силно влияние върху Михаил, който почти беше обсебил всички преводи на нейния съпруг. Освен това, тя имаше една дъщеря, която изразяваше типа на астралната жена - висока, стройна, с големи очи и изразително лице, с изящно изваяни ръце. Учителят още отначало ме предупреди да бъда внимателен, защото астралната жена е като змия, която може да изсмучи жизнените сокове на човека. Тя замина за САЩ. Действително, аз направих един много тънък паралел между меката и нежна светлина, изтичаща от образа на духовната сестра и тази, на астралната жена, която живее в света на удоволствията.
При тази обстановка аз навлязох в обществото, във външния свят, където други стимули диктуваха в
живота
.
Външната етикеция и полировка дирижираха отношенията. Обществените предразсъдъци и непросветеното обществено мнение даваха тон в цялата съвременна култура. В тази култура липсваха онези вечни елементи, които биха разкрили дълбокия смисъл на живота.
към текста >>
В тази култура липсваха онези вечни елементи, които биха разкрили дълбокия
смисъл
на
живота
.
Тя замина за САЩ. Действително, аз направих един много тънък паралел между меката и нежна светлина, изтичаща от образа на духовната сестра и тази, на астралната жена, която живее в света на удоволствията. При тази обстановка аз навлязох в обществото, във външния свят, където други стимули диктуваха в живота. Външната етикеция и полировка дирижираха отношенията. Обществените предразсъдъци и непросветеното обществено мнение даваха тон в цялата съвременна култура.
В тази култура липсваха онези вечни елементи, които биха разкрили дълбокия
смисъл
на
живота
.
към текста >>
61.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни -свободни в пълния
смисъл
на
думата.
Други - на мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта". Те принадлежат на науката и изкуството. Носят знанието на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства.
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни -свободни в пълния
смисъл
на
думата.
Други се наричат „Братя на Справедливостта", които носят правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други се наричат „Братя на Добродетелите", „Братя на Красотата" и най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са Свещени. Всички тия братя не са така обикновени.
към текста >>
Животът
на
Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в
живота
на
целия Космос, в
живота
на
всички разумни същества.
Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път".
Животът
на
Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в
живота
на
целия Космос, в
живота
на
всички разумни същества.
Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат. Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си.
към текста >>
Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа
живота
си, но имам власт и да взема
живота
си.
Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат.
Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа
живота
си, но имам власт и да взема
живота
си.
Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си.
към текста >>
Като помислите за Него, да чувствате
живота
в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си.
Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас.
Като помислите за Него, да чувствате
живота
в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си.
Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини. „Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те са разговаряли с Христа.
към текста >>
Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам
живота
.
Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си.
Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам
живота
.
Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини. „Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те са разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад.
към текста >>
Тази нова наука ще даде отговор
на
всички проблеми,
на
които съвременната наука, в най-широкия
смисъл
на
думата, не е дала отговор.
И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос. Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните.
Тази нова наука ще даде отговор
на
всички проблеми,
на
които съвременната наука, в най-широкия
смисъл
на
думата, не е дала отговор.
Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1. Материята е кондензирана механическа енергия. 2. Механическата енергия е кондензирана светлина. 3. Светлината е кондензирана мисъл. 4. Мисълта е кондензирана любов. 5.
към текста >>
62.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс
на
живота
, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя
на
Божественото съвършенство.
Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта.
Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс
на
живота
, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя
на
Божественото съвършенство.
Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината.
към текста >>
Тези души са солта
на
земята, те са изразители
на
дълбокия
смисъл
на
живота
.
Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител.
Тези души са солта
на
земята, те са изразители
на
дълбокия
смисъл
на
живота
.
Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота.
към текста >>
Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци
на
съмнението, то от веригата души
на
Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас
на
своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес
на
живота
.
Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше.
Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци
на
съмнението, то от веригата души
на
Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас
на
своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес
на
живота
.
В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж.
към текста >>
Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха
на
земята, да дадат едно ново откровение и тласнат
живота
към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес.
Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството.
Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха
на
земята, да дадат едно ново откровение и тласнат
живота
към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес.
Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали.
към текста >>
63.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Накрая
на
живота
си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София.
Толстой издига една формула: „Не противи се злому! " - неща, които е дал Христос. Искаше човечеството да дойде до онази първичност на християнството като идеали и идеи. В България толстоизмът беше силно застъпен. А и Толстой имаше специални симпатии към българския народ.
Накрая
на
живота
си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София.
Но той не можа да дойде. По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди.
към текста >>
Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни страници в
живота
им.
Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек.
Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни страници в
живота
им.
Тя играе в цирка в Цариград, а след туй отива в град Киев. Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях. Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро. Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси.
към текста >>
Остана верен
на
живота
на
учението със своя живот и своите писания.
Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър") - персийската култура. Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата.
Остана верен
на
живота
на
учението със своя живот и своите писания.
Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка.
към текста >>
Смяташе го като един авторитет, в този
смисъл
, че имаше ръстът
на
един учен.
Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение. Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен. Особено за Бо-Ин-Ра - и го отхвърли. За Щайнер Учителят говори, че в него тече славянска кръв, че той не е чист германец. Носи нещо от славянската психика и чувствителност.
Смяташе го като един авторитет, в този
смисъл
, че имаше ръстът
на
един учен.
Учителят го смяташе като едно въведение, като една подготовка на европейския ум, за да може да се добере до Учението на Учителя. Учителят беше казал, че единствено от заминалите окултисти, само Рудолф Щайнер и Седир посещават беседите Му в невидимата аудитория за нашите очи. Седир. Във всеки народ има известни силови линии в невидимия свят, които слизат на земята чрез дадени личности, със своя неподправена индивидуалност, и които след това разкриват и описват духовния свят. Седир е един от тези много положителни хора. Той във Франция се явява като един от подготвителните етапи на Учението на Учителя.
към текста >>
„Ние, Учението и
живота
".
Не се чувстваше в неговата мисъл пулсът от Словото на Учителя, затова аз доста критично се отнасях към него. В последните си години, с още някои негови съвременници, той правеше опити пред властите - комунистите, да ни регистрират някъде и да ни дадат условия отново за братски живот. Но нищо не стана. А защо? Защото се сбъднаха неговите думи, които лично д-р Стефан Кадиев бе изнесъл в своя реферат на V Младежки събор, 1927 г.
„Ние, Учението и
живота
".
Ще цитираме от стр. 97 от онова, което той написа и което се сбъдна пророчески досега. „Да не си правим илюзия, че ние и Учението сме едно и също нещо. То ще премине над главите ни, принадлежейки на вековете и за нас ще остане това малко, което сме могли да използваме от Него". Това се сбъдна.
към текста >>
64.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака
на
едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене
смисъла
на
живота
; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа.
Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака
на
едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене
смисъла
на
живота
; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение.
В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания.
към текста >>
Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото
на
стълбата
на
реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените
на
живота
.
И най-сетне шестото стъпало - Духът е проява на Бога. Това са пътищата на Посветените. Последните две стъпала - петото и шестото, са достояние само на Великите посветени. И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията.
Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото
на
стълбата
на
реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените
на
живота
.
От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя.
към текста >>
От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените
на
живота
, а последните стъпала водят към световете
на
Космичното Единство, т. е.
Това са пътищата на Посветените. Последните две стъпала - петото и шестото, са достояние само на Великите посветени. И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията. Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота.
От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените
на
живота
, а последните стъпала водят към световете
на
Космичното Единство, т. е.
към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота.
към текста >>
Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите
на
сетивното познание и да навлезе в областите
на
ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк
смисъл
- физически, духовен и психичен.
И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията. Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот.
Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите
на
сетивното познание и да навлезе в областите
на
ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк
смисъл
- физически, духовен и психичен.
В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение.
към текста >>
Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата
на
еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за
живота
.
От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя.
Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата
на
еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за
живота
.
Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение. Тя по-рано е слизала, а сега се качва. Затова всеки на земята трябва да бъде в своето духовно развитие, в хармония с възходящото движение на земята и слънцето. От хиляди години слънчевата система минава през една област в пространството, която е пълна с отрови." Понастоящем, според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г.
към текста >>
Великите души през епохата
на
Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми
на
живота
, предварително ще разрушат кумирите
на
хората, било от религиозен, или културен характер.
Хората няма да работят физически много, в който град отиде човек, ще работи 2 часа и след това, като задоволи своите нужди за момента, може да продължи своя път. Храна, дрехи, изобщо всички стопански блага хората ще ги имат на разположение. И в който град да влезе човек, ще бъде член на този град. Цялата земя ще представлява едно съвършено цяло. Това са думи на Учителя за Новата епоха.
Великите души през епохата
на
Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми
на
живота
, предварително ще разрушат кумирите
на
хората, било от религиозен, или културен характер.
Според Учителя първата група от тези напреднали същества се е вселила през 1945 г. Голяма група от светли същества ще се всели през 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме важна акция за Делото Божие. Ще настъпят изненадващи открития в областта на стратосферата, проучвания на газовете, на различни радиации, вибрации и ритми. Даже за тази година - 1975 г. мога да кажа, че е определено астрологически следното: „Планетата Юпитер, която е символ на Бялото Братство, ще бъде в областта на Овена, който дирижира във всички области на живота.
към текста >>
мога да кажа, че е определено астрологически следното: „Планетата Юпитер, която е символ
на
Бялото Братство, ще бъде в областта
на
Овена, който дирижира във всички области
на
живота
.
Великите души през епохата на Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми на живота, предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен, или културен характер. Според Учителя първата група от тези напреднали същества се е вселила през 1945 г. Голяма група от светли същества ще се всели през 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме важна акция за Делото Божие. Ще настъпят изненадващи открития в областта на стратосферата, проучвания на газовете, на различни радиации, вибрации и ритми. Даже за тази година - 1975 г.
мога да кажа, че е определено астрологически следното: „Планетата Юпитер, която е символ
на
Бялото Братство, ще бъде в областта
на
Овена, който дирижира във всички области
на
живота
.
Забележка на редактора: Този документален магнетофонен запис бе правен през септември 1974 г. Наистина през 1975 г. - август се състоя международна конференция в Хелзинки между източния блок на СССР и западния блок - Европа и САЩ. Споразумяха се за сътрудничество, признаха се следвоенните граници за ненакърними, заговориха за човешките права и се омекоти политическата атмосфера. През 1974 г.
към текста >>
65.
6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това момиче Деметра играе голяма роля в
живота
ми.
Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика. Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство. А тогава богатите ги преследваха. Учителят навремето непрекъснато посещаваше концерти в София и знаеше за Петко Стайнов, какъв композитор е.
Това момиче Деметра играе голяма роля в
живота
ми.
То ме предпазваше от други жени. То ме ревнуваше и слагаше прегради пред другите. Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени. За това момиче аз изиграх една голяма роля. От една работничка направих певица.
към текста >>
За мое учудване, това момиче имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в
живота
си.
Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години. В музикалната академия беше една от първите пет студентки. Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех. Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене. Той ме погледна изпитателно и каза: „Слушай какво, щом маймунката се качи горе, ще каже едно „ле пасе" и ще слезе долу." Това бе един израз на цирковите артисти, който се изричаше от тях при завършването на техните опасни акробатически номера.
За мое учудване, това момиче имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в
живота
си.
Тя можеше цели книги да научи наизуст, без да знае тяхното съдържание. Тя беше завършила някакво земеделско училище, дори и това не бе сигурно. Но виждах силите на Учителя, с които Той работеше с нея. Но дойде време, тя наистина слезна от пиедестала, на който аз я бях сложил и каза: „Стига толкова". А това е равносилно на думата „ле пасе".
към текста >>
Той имаше и своя положителен
смисъл
, защото се яви като противодействие
на
разложението
на
римската империя.
Тя е една от главните актьори при създаването на Паневритмията. Нямаше упражнение, в което тя да не е вземала участие и която да не бъде под погледа на Учителя. Беше добра изпълнителка. Учителят е изказал една велика мисъл, върху която още мисля: „По-добре човек да си извоюва свободата по негативен път, отколкото да му бъде наложена. Не е престъпление да паднеш, но да станеш и да се изправиш." Той не беше за този глупав аскетизъм, който се развива през средните векове.
Той имаше и своя положителен
смисъл
, защото се яви като противодействие
на
разложението
на
римската империя.
За мен съществуват три кардинални идеологии: 1. Едната е на абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2. Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност. Те вървят по широкия път на живота. За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3.
към текста >>
Едната е
на
абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя
живота
си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината
на
своята душа. 2.
Беше добра изпълнителка. Учителят е изказал една велика мисъл, върху която още мисля: „По-добре човек да си извоюва свободата по негативен път, отколкото да му бъде наложена. Не е престъпление да паднеш, но да станеш и да се изправиш." Той не беше за този глупав аскетизъм, който се развива през средните векове. Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя. За мен съществуват три кардинални идеологии: 1.
Едната е
на
абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя
живота
си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината
на
своята душа. 2.
Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност. Те вървят по широкия път на живота. За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3. Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена.
към текста >>
Те вървят по широкия път
на
живота
.
Не е престъпление да паднеш, но да станеш и да се изправиш." Той не беше за този глупав аскетизъм, който се развива през средните векове. Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя. За мен съществуват три кардинални идеологии: 1. Едната е на абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2. Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност.
Те вървят по широкия път
на
живота
.
За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3. Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена. Аз няма да кажа нейното име, но ще я назова с името Албиола. Тя символизираше разумната умереност.
към текста >>
66.
6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За мен сълзите бяха нещо много рядко в
живота
ми.
Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи.
За мен сълзите бяха нещо много рядко в
живота
ми.
Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
към текста >>
Той се отнасяше за
живота
и за Неговото заминаване.
Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух.
Той се отнасяше за
живота
и за Неговото заминаване.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
към текста >>
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в
живота
, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в
живота
, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
към текста >>
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите
на
живота
се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището
на
търпението.
Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите
на
живота
се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището
на
търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи
на
човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията
на
примирението и с Библия в ръка; чувствах силата
на
героя, който по пътя
на
подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника
на
свободата; чувствах състоянието
на
учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите
на
природата; съзерцавах състоянието
на
философите, които търсят
смисъла
на
живота
чрез разтълкуване
на
вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в
живота
с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи
на
човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията
на
примирението и с Библия в ръка; чувствах силата
на
героя, който по пътя
на
подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника
на
свободата; чувствах състоянието
на
учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите
на
природата; съзерцавах състоянието
на
философите, които търсят
смисъла
на
живота
чрез разтълкуване
на
вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в
живота
с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея.
към текста >>
За мен цялото това сечение
на
живота
- вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга.
С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение
на
живота
- вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга.
Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя.
към текста >>
За мен сълзите бяха нещо много рядко в
живота
ми.
Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи.
За мен сълзите бяха нещо много рядко в
живота
ми.
Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!...
към текста >>
Той се отнасяше за
живота
и за Неговото заминаване.
Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух.
Той се отнасяше за
живота
и за Неговото заминаване.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
към текста >>
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в
живота
, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа. Този разговор, който слушах с непресъхващи сълзи, не желая с никого да споделя на земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие, или великата тайна на човешката душа и човешкия дух. Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в
живота
, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите.
С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
към текста >>
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите
на
живота
се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището
на
търпението.
Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите
на
живота
се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището
на
търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи
на
човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията
на
примирението и с Библия в ръка; чувствах силата
на
героя, който по пътя
на
подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника
на
свободата; чувствах състоянието
на
учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите
на
природата; съзерцавах състоянието
на
философите, които търсят
смисъла
на
живота
чрез разтълкуване
на
вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в
живота
с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи
на
човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията
на
примирението и с Библия в ръка; чувствах силата
на
героя, който по пътя
на
подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника
на
свободата; чувствах състоянието
на
учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите
на
природата; съзерцавах състоянието
на
философите, които търсят
смисъла
на
живота
чрез разтълкуване
на
вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в
живота
с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
За мен цялото това сечение
на
живота
- вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга.
С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове.
За мен цялото това сечение
на
живота
- вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга.
Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
67.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Само тогава може да се произнесе за
смисъла
им - какво е било и за какво е било.
Ако навремето не беше Юда да предаде Исус, Христос не можеше да се прояви, нямаше да има и Голгота, както и след това нямаше да има Възкресение. Както и на мен каза Учителят: „Ако нямаш врагове, не можеш да прогресираш." Има един велик закон на Битието. „Разрушението на физическия свят е градеж в Духовния свят. Разрушението в Духовния свят е градеж на физическия свят." Те са инволюционни и еволюционни процеси. И човек, за да разглежда дадени явления, трябва да ги разглежда не в отсечка и в даден момент, а в голямо движение и перспектива.
Само тогава може да се произнесе за
смисъла
им - какво е било и за какво е било.
Иначе са празни приказки. Аз стоя на становището: Колкото едно Учение е по-силно, толкова срещу него настъпва по-голяма реакция. Колкото е по-слабо, никой не му обръща внимание. Вижте в едно Християнство колко мъченици създаде. На Петър му отрязаха главата с трион, а Йоан го изгориха.
към текста >>
Него съграждайте и Него претворявайте в
живота
.
Те бяха със слънца, това бе Негова идея. Така че всяко нещо си дойде на мястото. Онова, което се разруши на Изгрева в неговата физическа форма, то друго бе онова, което се съгради в Духовния свят. А това е Духовния Изгрев, който остава за идното човечество. Духовният Изгрев е съграден от Словото на Учителя.
Него съграждайте и Него претворявайте в
живота
.
към текста >>
68.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
„Аз и без това не съм склонен да унищожавам
живота
,
на
най-малките".
Дошли в София за този аборт, но като дошли при лекаря, той казал да почакат, докато си приготви инструментите, които трябват. Баща ми и майка ми седели, гледали и си мислили: „Къде са 99, там са и стоте, нека да остане и това." Когато лекарят се показал и казал: „Готово! " те казали: „Ама ние се отказваме! " „Нищо, нищо! ", казал лекарят.
„Аз и без това не съм склонен да унищожавам
живота
,
на
най-малките".
И тъй, те си тръгнали. След това, когато съм била на 2-3 годинки и нещо ми било много лошо, майка ми рекла на баща ми: „Дядо, (ние нали сме вече тринадесет деца, а родителите ни са 50-годишни и другите деца са вече големи) приготви сандъче за детето, защото то няма да го бъде". Баща ми приготвил сандъче - ковчег за детето. Майка ми ме занесла на реката, която минавала близо до нас; поизмила ми на реката лицето и може би нещо ме е поразтрила и аз току съм се пробудила, така, посъживила съм се. И тя като отивала към къщи, аз съм казала: „Мамо, дай ми хлеб и пиперка печена!
към текста >>
И други още подобни случки съм прекарала съдбоносни, страшни така в
живота
.
След това, когато съм била на 2-3 годинки и нещо ми било много лошо, майка ми рекла на баща ми: „Дядо, (ние нали сме вече тринадесет деца, а родителите ни са 50-годишни и другите деца са вече големи) приготви сандъче за детето, защото то няма да го бъде". Баща ми приготвил сандъче - ковчег за детето. Майка ми ме занесла на реката, която минавала близо до нас; поизмила ми на реката лицето и може би нещо ме е поразтрила и аз току съм се пробудила, така, посъживила съм се. И тя като отивала към къщи, аз съм казала: „Мамо, дай ми хлеб и пиперка печена! " И мама тогава казала на баща ми: „Дедо, дай да изгорим сандъчето, детето оживя".
И други още подобни случки съм прекарала съдбоносни, страшни така в
живота
.
Нали съм 13-то дете, с много трудности. След това идва и четиринадесето дете - Лили, сестричката ми, която беше съпруга на брат Атанас Николов. Чрез Атанас Лили се запозна с Братството. Тя четеше книги, с които после и ние се запознахме, и ние четяхме. После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от живота с Учителя.
към текста >>
После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от
живота
с Учителя.
И други още подобни случки съм прекарала съдбоносни, страшни така в живота. Нали съм 13-то дете, с много трудности. След това идва и четиринадесето дете - Лили, сестричката ми, която беше съпруга на брат Атанас Николов. Чрез Атанас Лили се запозна с Братството. Тя четеше книги, с които после и ние се запознахме, и ние четяхме.
После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от
живота
с Учителя.
Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им. И така по-късно ние със сестра ми Гита станахме вегетарианци. Оттогава започна началото на нашия идеен живот. Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София. Гита също учеше гимназия в София.
към текста >>
Оттогава ние получихме една подготовка, в
смисъл
, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им.
Нали съм 13-то дете, с много трудности. След това идва и четиринадесето дете - Лили, сестричката ми, която беше съпруга на брат Атанас Николов. Чрез Атанас Лили се запозна с Братството. Тя четеше книги, с които после и ние се запознахме, и ние четяхме. После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от живота с Учителя.
Оттогава ние получихме една подготовка, в
смисъл
, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им.
И така по-късно ние със сестра ми Гита станахме вегетарианци. Оттогава започна началото на нашия идеен живот. Основното си образование, както и прогимназията получих на село, а след това гимназиалното си образование в София. Гита също учеше гимназия в София. Аз живеех при сестра си, а Гита при брат ни в София.
към текста >>
Сега, вече като възрастна, като размишлявам, вече съм 81-годишна, като си проследявам
живота
, виждам пропуски, тъй като не съм била в Школата, някакси съм преминавала...идвала съм
на
беседи, пак съм си отивала
на
село, била съм и
на
работа като учителка.
Аз живеех при сестра си, а Гита при брат ни в София. Гита се запозна в София със съпруга си Емил Стратев. Той пък се познаваше с брат Георги Радев. По такъв начин като по нишка се очерта пътя, по който трябва да вървим, да се насочим и търсим Истината. Така, посредством мъжа на сестра ми ние почваме да посещаваме беседите на Учителя и да се запознаваме с Учението.
Сега, вече като възрастна, като размишлявам, вече съм 81-годишна, като си проследявам
живота
, виждам пропуски, тъй като не съм била в Школата, някакси съм преминавала...идвала съм
на
беседи, пак съм си отивала
на
село, била съм и
на
работа като учителка.
Като че съм си вземала от Учението така, на порции, малко по малко. Сега като чета разбирам, че е имало Школа, която е ръководел Учителят. Имало е братя, които са били покрай него. От тях ние бихме могли да се учим. Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо отделение, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета.
към текста >>
Не може това никой да ми го вземе, или да ми доказва нещо противно, или пък да откаже, че Той е Божи Пратеник, както и самият Учител казва: „Аз дойдох тука да ви покажа как вие да живеете, как да си подобрите
живота
и да се радвате
на
него".
" Значи ние трябва да се поучим от това, което е написано. Споделях с много братя и сестри впечатления за книгата и чух много добри отзиви за нея. Най-напред ще кажа мнението на брата на Йоанна -Георги Стратев: „Такова нещо ценно, такова поучително, така хубаво направено, че човек получава сякаш криле като научи тия ценни неща. И най-важното нещо е, че човек получава една представа, какво е Учителят". Продължавам да чета по-нататък и втория том и съм особено благодарна за това, че от тия книги на Вергилий се затвърди у мен становището, че Учителят е Божи пратеник.
Не може това никой да ми го вземе, или да ми доказва нещо противно, или пък да откаже, че Той е Божи Пратеник, както и самият Учител казва: „Аз дойдох тука да ви покажа как вие да живеете, как да си подобрите
живота
и да се радвате
на
него".
През това време, когато четях още първия том, ми стана много мъчно, когато споделях с братя и сестри, споделих и с брат д-р Илиян Стратев. Викам: „Хубава книга! " Трябва да кажа, че още първият том от книгата дойде на склад в братското помещение в Симеоново на съхранение. Споделяйки с брат Стратев, че е много хубаво написана историята на Братството; с една радост и възхищение, а той се обърна към мен и каза: „Какво, това - казва - от Вергилий ли е? От Вергилий ли, гдето е написано?
към текста >>
Значи
на
мене това ми е направило най-силно впечатление, да разбера точно какво нещо е Учителят - Божий Пратеник и това, което е казал, се отнася за нашия живот - как да живеем, как да се храним, как да си подновяваме
живота
.
Единствен брат Стратев не е доволен от тая книга. Сега вече имаме втория и третия том. Много ми харесва това, което е писано, много силно преживях особено разговорите на Учителя с Духа. Така вечерно време като почета малко, пък то се унасям и като гледам, станало вече два, три часа. И си казвам, чакай, защото утрешния ден ме чака друга работа.
Значи
на
мене това ми е направило най-силно впечатление, да разбера точно какво нещо е Учителят - Божий Пратеник и това, което е казал, се отнася за нашия живот - как да живеем, как да се храним, как да си подновяваме
живота
.
Той просто ни е очертал пътя, а ние само да се стремим, да вървим и да изпълняваме. Много съм доволна от тези книги, пожелавам на брат Вергилий да му дава Господ сили и здраве да продължава това. Пак повтарям: За мене това е: Не му се признава сега, но аз го почувствах вътрешно - като първият Евангелист, който дава живота на Братството и история на Братството ли да кажа - с всички тези подробности, падане и ставане на ученика. Аз така една благодарност към него имам, че съм се записала ученичка в първи клас, за да мога като ученичка да изпълнявам нещата вече съзнателно. Тези книги пробуждат съзнанието на човека.
към текста >>
Пак повтарям: За мене това е: Не му се признава сега, но аз го почувствах вътрешно - като първият Евангелист, който дава
живота
на
Братството и история
на
Братството ли да кажа - с всички тези подробности, падане и ставане
на
ученика.
Така вечерно време като почета малко, пък то се унасям и като гледам, станало вече два, три часа. И си казвам, чакай, защото утрешния ден ме чака друга работа. Значи на мене това ми е направило най-силно впечатление, да разбера точно какво нещо е Учителят - Божий Пратеник и това, което е казал, се отнася за нашия живот - как да живеем, как да се храним, как да си подновяваме живота. Той просто ни е очертал пътя, а ние само да се стремим, да вървим и да изпълняваме. Много съм доволна от тези книги, пожелавам на брат Вергилий да му дава Господ сили и здраве да продължава това.
Пак повтарям: За мене това е: Не му се признава сега, но аз го почувствах вътрешно - като първият Евангелист, който дава
живота
на
Братството и история
на
Братството ли да кажа - с всички тези подробности, падане и ставане
на
ученика.
Аз така една благодарност към него имам, че съм се записала ученичка в първи клас, за да мога като ученичка да изпълнявам нещата вече съзнателно. Тези книги пробуждат съзнанието на човека. Брат Стратев каза между другото: „Тия боклуци не съм чел и не искам да ги четем, не искам да чета написаното, изнасяй ги, да ги няма тука в братската къща там". Ето така стои въпросът с книгата „Изгревът" и с "боклуците". Боклуци има всякакви по света.
към текста >>
69.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
" Трябва, в
смисъл
може би, че по-дълбоко тези работи да се взимат.
Имал съм възможност да влезна с нея в личен контакт, мисля че беше само един път. Но това няма значение. Учителят й казал: "Не! Не! Не!
" Трябва, в
смисъл
може би, че по-дълбоко тези работи да се взимат.
В същото писмо тя ми каза следното: Виж кое е най-важното и съществено тука: „Аз като бях в тяхното общество (на Агни Йога)" - така като я смятали като по-издигната, са я смятали да я приобщят в по-вътрешния им кръг и там ръководителят им на „Агни Йога" я посвещава. Посвещението им се състои в туй как да го кажа. Имало една работа, която на всички не се казвала. А именно туй, внимавайте сега: "че Христос вече тука няма нищо общо с нашата земя, че Той отдавна е заминал на някъде другаде, и че той е един период, който е отминал и сега ние няма какво да се занимаваме с Христа, и сега ние имаме нови, по-важни работи и то сега, по пътя на „Агни Йога". А туй-онуй е минало вече.
към текста >>
А тя плати с
живота
си за това отклонение.
А тя има право на избор." Те не го направиха. Това доведе до голяма реакция от идеологическите пазители на комунизма. Тя бе атакувана от много страни. Дойде време и тя си замина. Ако тя знаеше Истината, тя щеше да има право на избор, А можеше да избере правият път и сега щеше да бъде още жива.
А тя плати с
живота
си за това отклонение.
Ето защо аз помествам Истината за Мория и „Агни Йога". Чрез тази литература днес се трови руския народ и Русия. Тази литература работи срещу Русия и Славянството. И затова дълг е на последователите на Учителя Дънов в България да изнесат Истината. Защото, ако не се изнесе Истината, то ще се сбъднат думите на Учителя, които е казал през 1943 г.: „Русия я очаква още по-страшна и по-голяма революция от тази, която премина и която беше през 1917г." А ние не искаме това.
към текста >>
70.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен
смисъл
, или в буквален
смисъл
.
Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя.
Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен
смисъл
, или в буквален
смисъл
.
Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него. Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек.
към текста >>
Тези трудове са плод
на
една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението
на
лични архиви
на
редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из
живота
на
Братството с Учителя, както и оригинали
на
непубликуваното Слово
на
Учителя.
В издание „Братски живот", брой 3-5 от 1995 г. на стр. 15.е публикувано „Отворено писмо", подписано от десет човека. За това, за да не остане прикрито и потъне в забрава това „Отворено писмо" от следващите поколения, аз съм принуден да го публикувам изцяло, за да се запознаят всички, че наистина съществува на едно и също място и „Изгревът", и „Тресавището". ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Любезни братя и сестри, Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г.
Тези трудове са плод
на
една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението
на
лични архиви
на
редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из
живота
на
Братството с Учителя, както и оригинали
на
непубликуваното Слово
на
Учителя.
Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и уважение. Вероятно той я счита за призвание на своя живот, защото с изключителна всеотдайност и с цената на много труд и усилия е създал архив с уникална стойност - един от най-богатите лични архиви с братски материали. Възниква обаче въпросът: С каква цел се прави архив на братски материали и защо ги считаме за ценни? - Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях. Следващият въпрос е - как тази информация трябва да бъде представена на другите?
към текста >>
Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха
живота
си в служба
на
другите?
Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях?
Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха
живота
си в служба
на
другите?
Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов!
към текста >>
71.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените
на
Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален
смисъл
и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучвате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том! , II.и III.вие не знаехте нищо за историята на Братското и сега не знаете понеже съм сигурен, че не сте ги чели понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците".
Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените
на
Елена Андреева както нито в преносен, нито в буквален
смисъл
и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III.на .Изгревът" под N 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217-220.Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан. А Мария Тодорова, когато го разказваше понякога бе възмутена, друг път се усмихваше и казваше: „Знай и помни на какъв огън се пекохме.
към текста >>
А тези, които го прилагат чрез
живота
си са в него.
Подписалите се също са сторонници за промяна Словото на Учителя и с действията си доказвате това с отпечатване на няколко тома променено Слово. Това не е по Учителя. А срещу нещо! Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога. То съгражда Духовното общество Бяло Братство.
А тези, които го прилагат чрез
живота
си са в него.
А не го съграждат човеците и то ония съчинители от „Отворено писмо". В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя .
към текста >>
72.
ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените
на
Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален
смисъл
и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучавате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том І, ІІ и ІІІ вие не знаехте нищо за историята на Братството и сега не знаете, понеже съм сигурен, че не сте ги чели, понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците".
Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените
на
Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален
смисъл
и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III на „Изгревът" под № 16 „Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217 ÷ 220. Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан.
към текста >>
А тези, които го прилагат чрез
живота
си са в него.
Подписалите се също са сторонкици за промяна Словото на Учителя и с действията си доказвате това с отпечатване на няколко тома променено Слово. Това не е по Учителя. А срещу нещо! Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога. То съгражда Духовното общество Бяло Братство.
А тези, които го прилагат чрез
живота
си са в него.
А не го съграждат човеците и то ония съчинители от „Отворено писмо". В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя.
към текста >>
73.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
,
ТОМ 4
Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си
смисъл
.
1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор.
Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си
смисъл
.
Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото. Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а вътрешна светлина. Погледни иконите! Виждаш ли тия сухи, изпити лица - това са създателите на нашата религия. Погледни и тоя, дебелия, който се поти от преяждане и себеугодничество - той и подобните му я разрушават със своите постъпки.
към текста >>
Ако вий бягате от
живота
и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха.
Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос.
Ако вий бягате от
живота
и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха.
Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината. Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна. А само една власт, както я искате вий и сателитите ви, ще я имате. Той, Бог, или съдбата - както щете, - дава каквото поискате - но помнете: върху гърбовете ви ще се приложи тая силна власт, та да изпитате силата й. Тъй искаха някои земледелци „ядра” да образуват - днеска ги видяха срещу си, искаха с насилие да укротяват противниците си - сега тях укротяват така.
към текста >>
74.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
След това каза край и не пушеше и не пиеше до края
на
живота
си.
Отначало баща ми работи в Дупница като съдия, после се премества в град Стара Загора като учител по литература и е бил директор на Девическата гимназия. Около 1910 година се премества в София е бил учител по литература. Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години.
След това каза край и не пушеше и не пиеше до края
на
живота
си.
Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога.
към текста >>
Като частна ученичка аз не заплащах хонорар
на
Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края
на
живота
си.
Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията.
Като частна ученичка аз не заплащах хонорар
на
Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края
на
живота
си.
И не само към този живот, но това важи и за вечността. Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед. Ами останалите последователи на Учителя? Той държеше беседи на ул. „Опълченска" 66, провеждаше общи разговори с приятели по домовете при своите посещения при тях, посещаваше провинцията.
към текста >>
Вие днес можете да видите една беседа
на
Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения
смисъл
на
цитирания текст от гледна точка
на
висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание.
Вие днес можете да видите една беседа
на
Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения
смисъл
на
цитирания текст от гледна точка
на
висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение. По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински. А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас.
към текста >>
75.
6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Знаех, че животът ми имаше
смисъл
само при Учителя.
Родителите ми скочиха, не ми позволяваха да ходя, защото обществеността беше повела борба срещу Учителя, подкокоросвана от църквата, от властите и от всички. Аз бях млада, хубава, с възможности и смятаха, че именно там ще се проваля. Скараха ми се и след това не ми позволяваха да излизам навън. Аз не можех да се примиря, че ще ме ограничи някой и реших по-добре да се убия, отколкото някой да ме ограничи. Взех един нож, затворих се и исках да се самоубия с него.
Знаех, че животът ми имаше
смисъл
само при Учителя.
Бях млада. Родителите ми се молиха да хвърля този нож, бяха се уплашили и ми обещаха, че ще ме пускат да излизам и аз захвърлих ножа и излезнах навън. Вероятно съм изглеждала много страшно, защото те ме гледаха уплашено и целите трепереха. Така завърши един от първите ми сблъсъци. Те отстъпиха, а аз бях категорична.
към текста >>
А аз бях видяла светлината, която движеше
живота
във Вселената и
на
земята.
Бях млада. Родителите ми се молиха да хвърля този нож, бяха се уплашили и ми обещаха, че ще ме пускат да излизам и аз захвърлих ножа и излезнах навън. Вероятно съм изглеждала много страшно, защото те ме гледаха уплашено и целите трепереха. Така завърши един от първите ми сблъсъци. Те отстъпиха, а аз бях категорична.
А аз бях видяла светлината, която движеше
живота
във Вселената и
на
земята.
Видях външната светлина, която преминаваше чрез Словото на Учителя във вътрешна Виделина в живота на ученика. И от такова преживяване, което преминах аз вече не можех да се откажа. Връщане назад не можеше да има. Това беше битка за живот и битка за Школа. Среден път нямаше.
към текста >>
Видях външната светлина, която преминаваше чрез Словото
на
Учителя във вътрешна Виделина в
живота
на
ученика.
Родителите ми се молиха да хвърля този нож, бяха се уплашили и ми обещаха, че ще ме пускат да излизам и аз захвърлих ножа и излезнах навън. Вероятно съм изглеждала много страшно, защото те ме гледаха уплашено и целите трепереха. Така завърши един от първите ми сблъсъци. Те отстъпиха, а аз бях категорична. А аз бях видяла светлината, която движеше живота във Вселената и на земята.
Видях външната светлина, която преминаваше чрез Словото
на
Учителя във вътрешна Виделина в
живота
на
ученика.
И от такова преживяване, което преминах аз вече не можех да се откажа. Връщане назад не можеше да има. Това беше битка за живот и битка за Школа. Среден път нямаше. Този пост е редактиран от Albena: 27 октомври 2011 - 22:13
към текста >>
76.
13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА
,
,
ТОМ 5
Настанаха събития и те се срещнаха с големите илюзии
на
живота
и платиха скъпо за тях.
13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА Когато Учителят отвори Школата като че ли изневиделица се изсипаха много млади хора. Нашето поколение израсна между двете войни -Балканската - 1912 г. и Европейската -1914-1918 г., когато бащите и дедите ни воюваха за някаква кауза. Всички преминаха през страшно стъргало и бяха премляни от войната и от изхода на войната.
Настанаха събития и те се срещнаха с големите илюзии
на
живота
и платиха скъпо за тях.
Едно цяло поколение загина или на фронта, или чрез загубените си илюзии за обединена България. Ние тогава бяхме ученици, по-късно пораснахме и дойде време да се запознаем с различните идейни течения и тези течения ни отведоха натам, откъдето бяха дошли. Имаше и социалисти, толстоисти, анархисти, теософи и какви ли не още. Тогава всички бяхме бедни и всички търсехме смисъла на живота. Онези, които се добраха до Учителя завариха възрастни приятели, които бяха в различна възраст.
към текста >>
Тогава всички бяхме бедни и всички търсехме
смисъла
на
живота
.
Всички преминаха през страшно стъргало и бяха премляни от войната и от изхода на войната. Настанаха събития и те се срещнаха с големите илюзии на живота и платиха скъпо за тях. Едно цяло поколение загина или на фронта, или чрез загубените си илюзии за обединена България. Ние тогава бяхме ученици, по-късно пораснахме и дойде време да се запознаем с различните идейни течения и тези течения ни отведоха натам, откъдето бяха дошли. Имаше и социалисти, толстоисти, анархисти, теософи и какви ли не още.
Тогава всички бяхме бедни и всички търсехме
смисъла
на
живота
.
Онези, които се добраха до Учителя завариха възрастни приятели, които бяха в различна възраст. Те съпътстваха Учителя от началото на века и десетки години те го придружаваха и постепенно техния брой нарастваше, за да стигнат в съборите на Търново на 500-600 човека. Тези възрастни приятели за нас бяха израз на авторитет, който изискваше безпрекословно подчинение и съобразяване с онези норми на морал, който те изповядваха. Техният морал за нас, младите беше едно ограничение и беше един затвор. За нас те бяха стари братя, които непрекъснато ни следяха не само с поглед, но и с принудително заканване с пръст, за да ни покажат, че трябва да се подчиняваме на някакъв ред и порядък.
към текста >>
77.
23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
,
ТОМ 5
Не залегне ли,
смисъла
на
живота
няма да бъде разбран".
Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това. Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа.
Не залегне ли,
смисъла
на
живота
няма да бъде разбран".
Съборът завърши с общ концерт. Учителят имаше желанието да се съберат младежите, да разискват, да говорят по духовни въпроси, да се разискват проблеми, които да се разрешават чрез окултните закони, които дава той чрез Словото си. Това можеше да се осъществи от онези, които трябваше да бъдат образовани и онези души, които бяха изпратени в българският народ, за да работят в Школата на Учителя. Но тези, които бяха изпратени не дойдоха. Дойдоха другите, които Учителят събра от цяла България.
към текста >>
В
живота
си никога не съединявай две лоши желания в едно.
Човек трябва да започне със силна вяра, че в света съществува един велик закон, с който човек може да работи. Щом знаеш един закон, той е средство, с което можеш да работиш. Законът съществува между разумни същества. Дето има разум, има закон, дето няма разум - няма закон. Трябва да вярваш, че в света съществува абсолютна разумност.
В
живота
си никога не съединявай две лоши желания в едно.
Раздвоявай желанията си. То е закон за този, който има слаб бент. А онзи, който има силен бент - да опита. Силните желания може да прелеят. Когато две лоши желания се борят не оставяй да видиш резултата кое ще вземе надмощие, защото може да те сполети нещастие.
към текста >>
78.
32. РАНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
А той се е зарекъл да не се среща с нея до края
на
живота
си и то
на
Изгрева.
Почива малко, идват й нови сили и тръгва. Нали колоната върви нагоре. А тя пъпли като костенурка, пълзи и се моли на Бога да й се дадат сили и да се изкачи, за да бъде заедно с всички горе на Бивака. По едно време Учителят се обръща към един братята и казва: „Слезни долу и помогни на сестрата да се изкачи, защото е спряла и не може да тръгне". Слиза брата и целият трепери отвън и отвътре, защото е чул името на сестрата от устата на Учителя и защото това е именно онази сестра, която има към нея неприязън, понеже е имал конфликт с нея.
А той се е зарекъл да не се среща с нея до края
на
живота
си и то
на
Изгрева.
Но трябва да изпълни заръката на Учителя. Трепери отвън, трепери отвътре и слиза надолу, намира сестрата и предлага услугите си да й вземе тежката раница. Но и тя не му желае услугата, за нея е по-добре да остане долу, но не иска от него нищо, защото не му иска нито меда, нито жилото. Има такава приказка при българите - не иска меда от кошера, и не иска и жилото на пчелата. Сестрата упорства и не желае никаква помощ, а брата настоява.
към текста >>
„След като си се качила
на
един параход, има ли
смисъл
да се безпокоиш дали ще потъне-или не?
А в частните разговори Учителят разясняваше много от духовните закони. Това бяха обеди и вечери, когато душите бяха в едно особено състояние, когато ние се доближавахме и усещахме изявата на Божествения Дух чрез Учителя. А това бе незабравимото и вечното, което оставаше вътре в душите на учениците като една неизлечима следа. Тази следа впоследствие се превръщаше в спомен, от който винаги можеше да излезне светлината, чрез която идваше Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята.
„След като си се качила
на
един параход, има ли
смисъл
да се безпокоиш дали ще потъне-или не?
Ако параходът не издържи, твоето безпокойство ще го спаси ли? Ако издържи, има ли смисъл твоето безпокойство? Затова е казано, че не само с хлеб ще се храни човек, но със Словото Божие. В отношенията на всеки човек има нещо непостоянно. А отношенията на Бога са постоянни.
към текста >>
Ако издържи, има ли
смисъл
твоето безпокойство?
А това бе незабравимото и вечното, което оставаше вътре в душите на учениците като една неизлечима следа. Тази следа впоследствие се превръщаше в спомен, от който винаги можеше да излезне светлината, чрез която идваше Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята. „След като си се качила на един параход, има ли смисъл да се безпокоиш дали ще потъне-или не? Ако параходът не издържи, твоето безпокойство ще го спаси ли?
Ако издържи, има ли
смисъл
твоето безпокойство?
Затова е казано, че не само с хлеб ще се храни човек, но със Словото Божие. В отношенията на всеки човек има нещо непостоянно. А отношенията на Бога са постоянни. За промяната на външните отношения има три причини. За промяната на известно отношение ще потърсиш причината или в себе си, или отвън, или в Бога.
към текста >>
79.
39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА
,
,
ТОМ 5
Ние получавахме разяснения само тогава, когато изпълнявахме упражненията и приключвахме със задачата, но обяснението идваше пак така символично понякога с един жест, с един поглед или с една-две думи в символичен
смисъл
или казано направо с някакви обикновени думи, които като че ли не бяха думи, а нещо съдбовно за всеки един от нас.
Това са три различни проекции: символът е език на Божественият свят, идеята е език на духовният свят, а идеалът е език на чо-зешката душа. Ето как се работеше по онова време и как се разглеждаха нещата. Учителят ни обучаваше, даваше задачите, а ние трябваше да ги изпълняваме, той наблюдаваше и коригираше грешките ни, а те не бяха малко и не беше лесно. Върху упражненията Учителят упътвания не даваше. Трябваше ученикът сам да помисли и да разбере.
Ние получавахме разяснения само тогава, когато изпълнявахме упражненията и приключвахме със задачата, но обяснението идваше пак така символично понякога с един жест, с един поглед или с една-две думи в символичен
смисъл
или казано направо с някакви обикновени думи, които като че ли не бяха думи, а нещо съдбовно за всеки един от нас.
Когато след години построиха ловния парк и направиха там ресторант за всички ловци там се готвеше убит и заклан дивеч. Това бяха неща несъвместими с нашето учение и живота на Братството. Друго бе по-важното, че нашата чешмичка, която бе открита лично от Учителя, построена от нас, чешмичка около, която се правеха упражненията със стомничката, тя бе впоследствие унищожена. Как така ли? Много просто.
към текста >>
Това бяха неща несъвместими с нашето учение и
живота
на
Братството.
Учителят ни обучаваше, даваше задачите, а ние трябваше да ги изпълняваме, той наблюдаваше и коригираше грешките ни, а те не бяха малко и не беше лесно. Върху упражненията Учителят упътвания не даваше. Трябваше ученикът сам да помисли и да разбере. Ние получавахме разяснения само тогава, когато изпълнявахме упражненията и приключвахме със задачата, но обяснението идваше пак така символично понякога с един жест, с един поглед или с една-две думи в символичен смисъл или казано направо с някакви обикновени думи, които като че ли не бяха думи, а нещо съдбовно за всеки един от нас. Когато след години построиха ловния парк и направиха там ресторант за всички ловци там се готвеше убит и заклан дивеч.
Това бяха неща несъвместими с нашето учение и
живота
на
Братството.
Друго бе по-важното, че нашата чешмичка, която бе открита лично от Учителя, построена от нас, чешмичка около, която се правеха упражненията със стомничката, тя бе впоследствие унищожена. Как така ли? Много просто. Оградата на ловният парк мина през нея и нашата чешмичка не бе уважена, след което бе унищожена, разбита и красивото кътче, което ни доставяше толкова радост беше разрушено. Защо ли?
към текста >>
80.
42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Тези неща имат
смисъл
при изкачването
на
планината и много неща ще намерите в беседите, но понякога няма да намерите вътрешният символичен
смисъл
за нашите екскурзии.
42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА В нашите излети до планината, било до Витоша или до Рила, то те не бяха самоцелни заради самият излет, за самата екскурзия, а за да дойдем в досег с природата, за да обединим своите енергии с тези на планината и да акумулираме енергия в себе си.
Тези неща имат
смисъл
при изкачването
на
планината и много неща ще намерите в беседите, но понякога няма да намерите вътрешният символичен
смисъл
за нашите екскурзии.
За практичните правила няма да говоря и тях ще ги намерите там. Ще разкажа за нещо друго като съвременик и като участник в тези излети. Във всеки един излет се даваше нещо специфично за случая и за учениците, нещо което бе належащо да се даде, което отговаряше на онези вътрешни етапи, до които бяха стигнали учениците и бяха се спрели. За да тръгнат по-нататък трябваше да се даде и реши една задача. И тя задачата идваше, поставяха се условията на задачата, даваха се величини, с които трябваше да се решава.
към текста >>
Това е
смисъла
на
движението по права линия.
Какво означава всичко това? Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира.
Това е
смисъла
на
движението по права линия.
Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи.
към текста >>
Та в
живота
на
ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат.
Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е. при най-неблагоприятните условия, през камъни, храсти, дървета и урви.
Та в
живота
на
ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат.
Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него.
към текста >>
И накрая те променят
живота
му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят
на
ученика е пътя
на
Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа.
Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика.
И накрая те променят
живота
му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят
на
ученика е пътя
на
Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа.
Да бъде виделина! Аз съм при Учителят. „Така е Божественият закон, че Любовта може да съществува само между две души. И Бог, за да прояви Любовта си има нужда от душата на човека. Човек трябва да има такава вяра в Бога, че никога да не се усъмни.
към текста >>
81.
45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ
,
,
ТОМ 5
Ето някои от тях „Какъв бе
смисъла
на
живота
?
45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ Имаше дни, когато мислите ми като сноп минаваха през главата ми. Опитвах се да ги разгранича дали са мои, дали са мисли от Словото на Учителя или дали са чужди.
Ето някои от тях „Какъв бе
смисъла
на
живота
?
Да се учиш да проявяваш реалността. Човек яде, за да има сили, да извършва тази работа. Материята у мен има нужда от ядене, а духът няма нужда. Той само работи. А като извод човек ще яде само толкова, колкото му трябва да работи.
към текста >>
И трябва човек от тези състояния да излезе като се хване за реалното в
живота
, да различи кое е реално и кое не е.
По този начин получих един метод за работа, който използвах и постепенно вътрешното ми състояние се подобри. Постепенно се свързах с положителните неща и сили в природата и така вътре у мене влезна едно възходящо течение и ме повдигна. Започнах по друг начин да разглеждам нещата, разбрах че има една смяна в природата, че има низходящи и възходящи състояния и не само състояния, но и положения, които човек заема. Един път човек е лош, свързан е с едни сили, друг път човек е добър - свързан е с други сили. Един път си богат, но за сметка на други, които са бедни, едни богати в едно, други бедни в друго - то-за са смени в състоянието на човека и в положението му в света.
И трябва човек от тези състояния да излезе като се хване за реалното в
живота
, да различи кое е реално и кое не е.
Разбрах, че това не са само съотношения на сили, но това реалности в различни светове и тези реалности трябва да се зачитат, да се признаят и човек да се справя с тях. А как ли? Само чрез едно положително знание. Това го намерих в Словото на Учителя. Веднъж Учителят ми каза: „Вие виждате светлината като реалност и като вечност, а пипате временното и преходното.
към текста >>
82.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ
,
,
ТОМ 5
Ако река да го насиля, то ще пукне и тогава ще свършите с
живота
си
на
земята.
Учителят след малко продължи: „И когато мина покрай вас вие ми казвате: „Учителю, учителю, вие не ме обичате". Знаете ли какво ще ви кажа. Сърцето ви е толкова малко, какво мога да вложа в него? Направете си по-голямо сърце, че да ви туря нещо в него. То едва съдържа десет грама, а какво да ви туря в него.
Ако река да го насиля, то ще пукне и тогава ще свършите с
живота
си
на
земята.
Затова ученикът, когато отиде при Учителя трябва да отиде, за да получи от извора." Отново съм при Учителя за разговор. „Вяра, вяра трябва да имаш в Бога. Колкото по-надълбоко отива човек, толкова противоречията стават по-големи. Аз всичките ти отрицателни мисли и настроения, които ми изпращаш ги възприемам и ги преживявам. Аз трябва да ги преработя и да ги изхвърля от мен.
към текста >>
Трябва да учиш, да учиш в широк
смисъл
на
думата.
Има две положения: едното е, когато ти имаш да учиш и майка ти и баща ти са разумни, имаш сестри, които са свършили университет и теб те подтикват да учиш. Другото положение е, когато ти си бедна, майка ти и баща ти те бият, сестрите ти не са свършили нищо, а ти искаш да учиш и ако издържиш на тия мъчнотии и свършиш, то е геройство. Твоето положение не е от най-лошите, ти все имаш някои, които да ти помагат. Знай, че това, което Господ ще ти даде, то на краката ти ще дойде при тебе. Учението трябва да придобиеш сама, а колкото за сърцето то ще дойде после само без дато търсиш.
Трябва да учиш, да учиш в широк
смисъл
на
думата.
Когато Господ иска да благослови някого то го благославя и всичко ще се нареди, ще дойдат по-добри условия. Най-напред мъчнотиите са отвънка, после са отвътре, а най-после са отвън и от вътре и тогава ако издържиш и тех то идва някой, който да ти съдейства от небето. Сега ти предстои този изпит, а после ще дойдат и други задачи. Човек да престане да роптае и да бъде смирен то е най-хубавото. Каквото и да му направят другите - да търпи.
към текста >>
За прехраната ти и затова как ще се нареди
живота
ти няма да мислиш, то не е твоя работа.
Сега ти предстои този изпит, а после ще дойдат и други задачи. Човек да престане да роптае и да бъде смирен то е най-хубавото. Каквото и да му направят другите - да търпи. Той да знае в себе си какво има у него, но да си мълчи и да живее с онова вътрешно разбиране, с дълбоката духовна връзка, която има с небето. Ти само учи и за нищо няма да мислиш.
За прехраната ти и затова как ще се нареди
живота
ти няма да мислиш, то не е твоя работа.
Страхът на глупавите прекосява краката, а умните ги кара да бягат. Разумният страх от Бога кара човека да работи. Не може човек да седи в пасивно състояние, все трябва да се работи. Тези, които свършват университет все получават познания, които после ги ползват и работят с тях. Времето може да се развали: буря, дъжд, вятър.
към текста >>
83.
61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния
смисъл
на
тези изрази.
Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия. Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла. Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега?
Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния
смисъл
на
тези изрази.
Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам. Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г. През 1920 г. влезнах официално в Братството и започнах да посещавам редовно неговите беседи Спомням си веднъж той спомена следното: „Аз имам една частна ученичка, с която се занимавам отдавна и мога да ви кажа, че тя къде, къде ви е преварила и отишла напред.
към текста >>
Живота
в мен се отразяваше в една чудесна хармония от звуци и цветове.
Когато всички се завърнаха от събора Учителят ме запита „Вие защо не дойдохте на събора? " Аз му обясних. По-късно брат Епитропов сподели с мене, че Учителят му направил забележка, понеже той ме е спрял да отида на събора, казал му: „Ако един подтик у човека е Божествен той не се спира, а му се дава направление". По време на тази подготовка като частна ученичка бях в състояние на външно и вътрешно блаженство. Всичко около мен се движеше като на киноекран в светли краски.
Живота
в мен се отразяваше в една чудесна хармония от звуци и цветове.
Аз свирех на пиано и музиката слизаше от небето и влизаше в мен и чрез пръстите ми по клавишите на пианото се източваше музика, която радваше другите. Такова състояние, което изпитваше душата ми ама никога, никога не се повтори. Във връзка с това мое изживяване той каза: „Аз на всички ще покажа какво нещо е Божията любов". Измина този период на блаженство и Учителят ме извиква и ми казва: „Беше време, когато дяволът искаше да ти вземе глава, а сега дяволът нищо не може да ти направи". Аз изтръпнах, защото смятах, че Школата това е рай и блаженство за човешката душа.
към текста >>
Но дойде и онзи момент, когато
на
всеки ученик след като му мине време
на
Учението и след като се изпита му се дава свидетелство за завършване и се праща да върви по своя път в
живота
.
Аз свирех на пиано и музиката слизаше от небето и влизаше в мен и чрез пръстите ми по клавишите на пианото се източваше музика, която радваше другите. Такова състояние, което изпитваше душата ми ама никога, никога не се повтори. Във връзка с това мое изживяване той каза: „Аз на всички ще покажа какво нещо е Божията любов". Измина този период на блаженство и Учителят ме извиква и ми казва: „Беше време, когато дяволът искаше да ти вземе глава, а сега дяволът нищо не може да ти направи". Аз изтръпнах, защото смятах, че Школата това е рай и блаженство за човешката душа.
Но дойде и онзи момент, когато
на
всеки ученик след като му мине време
на
Учението и след като се изпита му се дава свидетелство за завършване и се праща да върви по своя път в
живота
.
Аз изобщо не подозирах, че такова нещо може да се случи и с мен. Не предполагах, че Учителят ще ме прати някъде и че няма да бъда в близост до него. Учителят ме извика и каза: „Извикал съм те, за да ти кажа следното. Слушай ме добре и запомни. Изпращам те в света.
към текста >>
Колко пъти те са искали да ти вземат
живота
.
Пита ме: „Какво ще ми платиш за това угощение". „Какво искате, Учителю." „Да имаш вяра и да слушаш. Всичко, каквото ти кажа да изпълняваш. За тебе вече няма опасност да пропаднеш. Духовете вече не могат нищо да ти направят.
Колко пъти те са искали да ти вземат
живота
.
Животът ти е висял на косъм. Кой може да ти забрани да ме обичаш? А щом обичаш ти си свързана с мен. Може ли някой да ти забрани да обичаш слънцето? А щом го обичаш и се радваш на лъчите му ти си свързана вече с него.
към текста >>
84.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача
на
живота
си.
Не желая да си отида малодушна и неуравновесена. Спомням си идва една сестра и разказва онова, което Учителят споделил пред нея за Борис. Учителят показвал с пръст към Борис, който по това време преминавал през полянката и сестрите стояли встрани и разговаряли с него. Учителят казал: „Неговият път трябва да бъде за пример и да се стараете да го следвате". Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха.
А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача
на
живота
си.
А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н.
към текста >>
Когато почне да става мрачно ти изгубваш
смисъла
на
живота
.
Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото. Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него.
Когато почне да става мрачно ти изгубваш
смисъла
на
живота
.
Ти имаш много нечисти мисли, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания. Човек трябва да има идея към Великото. Ще кажеш: „Защо аз трябва да се влияя? " Кажи си: „Аз трябва да се влияя от хубавото -Божественото". Положението ти е сериозно, трябва много да внимаваш.
към текста >>
85.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Бях
на
кръстопът - можех да отида учителка в провинцията и да си изкарвам хляба, но щях да се отдалеча от Изгрева и от Учителя, а пък какъв беше
смисълът
на
живота
ми след като се отдалечавах от Учителя.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА Завърших музикалното си образование, успокоих се малко, вече можех да изкарвам хляба си сама, макар че у дома имаше още хляб за мене, но се отделих от семейството си и отидох на Изгрева. И аз бях на самоиздръжка, а пък и не бях малка вече.
Бях
на
кръстопът - можех да отида учителка в провинцията и да си изкарвам хляба, но щях да се отдалеча от Изгрева и от Учителя, а пък какъв беше
смисълът
на
живота
ми след като се отдалечавах от Учителя.
Та аз можех да си седя и у дома на топло и нахранена ако беше само за насъщния хляб. И при единият случай, и при другият губех Изгрева и Учителя. Бях взела в себе си решение в никакъв случай и при никакви обстоятелства да не се отделям от него. Но аз не можах да реша този въпрос без неговото съгласие. Бях свикнала и знаех, че трябва да го питам за всяко нещо.
към текста >>
И най-великото в света да се извисиш над дребнавото в
живота
, да дадеш свобода
на
всички, за да можеш да проявиш величието
на
Духа, който носиш със себе си: Свобода за всички и Истина за всички.
Усмихна се: „Е, е, те казват, казват..." И замълча като направи един жест с ръката, че те разказват едно, а вършат друго та да им се скрият следите. И тогава разбрах, че приятелите криеха от него дори когато казваха нещо не го казваха изцяло, а понякога го и лъжеха. Да, направо го лъжеха това открих за моя голяма изненада по-късно. А той, Всемировият Учител всичко знаеше и мълчеше. Ето това бе най-трагичното в тези случаи.
И най-великото в света да се извисиш над дребнавото в
живота
, да дадеш свобода
на
всички, за да можеш да проявиш величието
на
Духа, който носиш със себе си: Свобода за всички и Истина за всички.
Всеки можеше да се добере до Истината и да стане свободен като дух и като човешка душа, но онези, които оставаха свободни без да разберат истината тръгваха по човешките си друмища да търсят брод за своето непослушание и вирог-лавство - говоря за онези, които бяха в Школата на Учителя, а той седеше и мълчеше. Бог е дълготърпелив и Бог е благ - тук разбрах тези неща. Много пъти по такива поводи Учителят бе казал неведнъж пред мен: „Мен ме е страх да кажа нещо, защото моята дума е много тежка, защото около мен стоят дежурни светли същества на пост и стража и чакат да чуят само една дума, те я вземат и веднага тези служебни същества тръгват да я изпълняват". Аз също съм имала такива опитности с Учителя. Бях при него на разговор, изведнъж той спря да говори с мен, промени си видимо израза на лицето, изправи се в стаята и зае официалната си поза.
към текста >>
Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с
живота
си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света".
Та колко хора днес могат да видят огнения стълб от времето на Моисея, който огнен стълб ги водеше нощем в пустинята. Та колко хиляди години минаха от тогава? Ами от времето на Христа колко са онези, които могат да видят такова присъствие от Божествения свят? А от времето на Учителя когато Божественият Дух беше връз него, Христовия Дух беше в него и Господният Дух на Силите бе с него то колко българи го познаха? Ами вие, които четете това ще се питате дали е вярно и възможно.
Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с
живота
си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света".
Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа?
към текста >>
86.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Разбира се, че дойде време да се запознае с Учителя, да го срещна и това определи моят път и
живота
ми след това.
Майка ми се стараеше всячески да ме въвлече в него като ме караше да свиря на разни приеми, на разни празненства на познати семейства. Аз познавах този свят и просто знаех кое след какво ще последва. Тези неща бяха в мене отработени хиляди пъти и аз се движех свободно в тази среда особено когато таланта ми се проявяваше без всяка задръжка. Беше интересно, забавно, но моят път беше друг, спряха ме от горе и ме насочиха по моят собствен път. Не съжалявам, а благодаря, че така стана.
Разбира се, че дойде време да се запознае с Учителя, да го срещна и това определи моят път и
живота
ми след това.
Още в самото начало на Школата Учителят ми каза: „Ако ти си издържиш изпита ще доживееш дълъг живот". А човек всеки ден живее и вътрешно държи изпитите си. Така че вече съм на седемдесет и пет години, а от осемнайсет години започнах с тези изпити или казано петдесет и седем години ги държа ежедневно. Дали това е дълъг живот не зная, но ако продължавам да ги държа успешно тези изпити вероятно ще ми се отпусне още жизнен кредит, за да довърша и някоя друга работа. Та този изпит, за който спомена Учителя е един непрекъснат процес от дни и години и те се редуват един след друг и човек чрез тях се изпитва, оценява и върви по своят вътрешен, духовен път.
към текста >>
Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се
на
въжета, завъртяха се и колелото
на
живота
ме задвижи.
Аз се чудя как така в света когато съм пак в Школата и се чудех какво значи този израз, та нали всеки ден съм в Школата му, редовно посещавам беседи и изпълнявам всички задачи дадени по време на клас. Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно. Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки приказки и се разделяхме приятелски. Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва.
Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се
на
въжета, завъртяха се и колелото
на
живота
ме задвижи.
И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч.
към текста >>
И да се задвижи колелото
на
живота
някой трябваше да го тури в оста
на
онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата.
И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи. Е, същото беше с мен, оста бе у мене, спиците излезнаха вън от мен и всяка една спица минаваше от мен и водеше до някой от Братството независимо дали бе мъж или жена. Колкото хора имаше от Братството толкова спици излизаха от мен и всичко това се обединяваше и трябваше да се затвори колелото с един железен обръч.
И да се задвижи колелото
на
живота
някой трябваше да го тури в оста
на
онова място, където му бе определено, за да задвижи каруцата.
Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна. Можеше да скърца, тогава му слагаха катран та да се хлъзга и да не скърца там където бе оста. Разваляха ли се спиците, сваляха обръча, разхлабваха и другите спици и поставяха нови. И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя.
към текста >>
Спомни си по-късно как отново щеше да загубиш
живота
си.
Един път когато е преминавал през непреодолима вътрешна борба от неразрешени свои задачи бил е толкова измъчен и изтерзан, че решил да отиде на Витоша, там където има гъста гора, да се усамоти и да се помоли и да потърси начин да излезе от това мъчително състояние, в което е попаднал. По едно време вижда, че Учителят се приближава към него за негово най-голямо учудване. Учителят му казал: „Недей да се кориш. Това е задача, която ти е дадена от Небето, за да я разрешаваш. Спомни си навремето като малък ти имаше едно премеждие и едвам се спаси.
Спомни си по-късно как отново щеше да загубиш
живота
си.
Припомни си как пак след време едвам оживя. Всички противоречия в живота ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз. Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите на живота си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно смисъла на твоето прераждане, тук между българите". Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава. А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази.
към текста >>
Всички противоречия в
живота
ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз.
Учителят му казал: „Недей да се кориш. Това е задача, която ти е дадена от Небето, за да я разрешаваш. Спомни си навремето като малък ти имаше едно премеждие и едвам се спаси. Спомни си по-късно как отново щеше да загубиш живота си. Припомни си как пак след време едвам оживя.
Всички противоречия в
живота
ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз.
Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите на живота си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно смисъла на твоето прераждане, тук между българите". Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава. А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази. Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева. По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя.
към текста >>
Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите
на
живота
си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно
смисъла
на
твоето прераждане, тук между българите".
Това е задача, която ти е дадена от Небето, за да я разрешаваш. Спомни си навремето като малък ти имаше едно премеждие и едвам се спаси. Спомни си по-късно как отново щеше да загубиш живота си. Припомни си как пак след време едвам оживя. Всички противоречия в живота ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз.
Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите
на
живота
си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно
смисъла
на
твоето прераждане, тук между българите".
Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава. А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази. Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева. По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя.
към текста >>
87.
99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
,
,
ТОМ 5
После когато човек влезне в
живота
почват страданията.
Затова трябва да се молиш Духът Божий да те обладае. Той ще поседи у тебе, ще поработи, ще те задоволи и пак ще си отиде на Небето. А могат да те обладаят и нисши духове, тогава ще изпаднеш в противоречие и няма да можеш да се справиш. Да изпадне човек в противоречие то е ужасно състояние. Ученичеството е най-доброто време за човека.
После когато човек влезне в
живота
почват страданията.
Когато се ожени човек, че като му се народят деца - пък едно се разболяло, друго плаче, трето тропа с крака и иска нови чепици, майката няма време да се среши косата и да се погледне в огледало. Но тези състояния са необходими. Те си идват както и времето. На него можеш ли да се сърдиш? В тебе е дошла буря вътре.
към текста >>
Хубаво е уединението в
смисъл
да бъде човек концентриран в себе си и след това да търси чрез молитвата си да направи общение с Бога.
После приятелите му го оплакват. Човек трябва да прегърне кръста си и да го носи. Едни са преминали през страданията и всички останали последователно ще ги преминат. Най-мъчно е да намериш някой да те обича както себе си. Човек може сам себе си да удовлетворява.
Хубаво е уединението в
смисъл
да бъде човек концентриран в себе си и след това да търси чрез молитвата си да направи общение с Бога.
Ето защо тебе трябва насила да те изтеглим в Царството Божие."
към текста >>
88.
107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ
,
,
ТОМ 5
Това беше път където търсехме брод да преминем през мътните води
на
човешкото съзнание, да се осъзнаем, че сме души и че нашият път започва от момента когато се доберем до вътрешната виделина
на
живота
, до виделината, от която започва Божествената светлина, която прониква всичко.
Бях разбрала урока си, че трябва да се справя сама и да излеза на видело и на спасителният бряг. След няколко дни се оправих, излезнах на видело, дойде отново светлината в съзнанието ми и аз един ден се събуждам отново сред светлината около себе си и виделина вътре в себе си. Бях се измъкнала от облаците, които ме бяха покрили и от които не виждах никакво слънце. Този път бе труден, падахме, ставахме, но вървяхме, за да можем да се доберем до вътрешният изгрев на нашата душа където може да изгрее Божието слънце, т.е. да се докоснем до Божествения Дух.
Това беше път където търсехме брод да преминем през мътните води
на
човешкото съзнание, да се осъзнаем, че сме души и че нашият път започва от момента когато се доберем до вътрешната виделина
на
живота
, до виделината, от която започва Божествената светлина, която прониква всичко.
За тази вътрешна виделина бе битката, която водехме. Трябваше да се доберем до виделината, която отиваше в душите ни и до светлината, която трябваше да проникне в умовете ни. Светлина в ума и светлина в душите. Това е Божественият ден. Това е светлината, за която се казва, че Бог е светлина.
към текста >>
Предисловието то е следствие
на
съдържанието и няма
смисъл
без него.
" „Учителю, аз не дойдох днес да приказваме, а аз така ми се дощя да дойда и да седна при вас и да ви гледам." „Хубаво. А как върви учението? " „Уча по малко." „Хубаво. Не трябва човек да се увлича само от светското учение. То е предисловие.
Предисловието то е следствие
на
съдържанието и няма
смисъл
без него.
Затова само Божията Любов е Любов." Аз бях напълно доволна от тези думи, отидох си вътрешно нахранена и почти през целия ден имаше у мен едно необикновено въодушевление.
към текста >>
89.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Кормчията извика: „Господи, в тебе предавам
живота
на
всички и
на
себе си".
Изминаха няколко минути, ние стоим, оглеждаме се, никой не смее да шавне или да продума дума. Чакаме Учителя. Ние знаем, че той се е извлякъл от тялото и е заминал някъде спешно по работа. След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: „В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна посока и уредите за ориентиране му се бяха развалили от бурята. Трябваше да покажа пътя на онзи, който държеше кормилото, за да поеме истинския път.
Кормчията извика: „Господи, в тебе предавам
живота
на
всички и
на
себе си".
Е, понеже има Господ, то Господ отиде и показа истинският път". Ние се оглеждаме, усмихваме се и решаваме да запомним този случай. А пък сега го разказваме, за да бъде записан и запомнен от вас. За Учителят нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди и за страданията, през които преминавахме и понякога той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше и помощта идваше по най-естествен начин.
към текста >>
За него всичко беше открито и
живота
на
човека беше бяла хартия.
Е, понеже има Господ, то Господ отиде и показа истинският път". Ние се оглеждаме, усмихваме се и решаваме да запомним този случай. А пък сега го разказваме, за да бъде записан и запомнен от вас. За Учителят нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди и за страданията, през които преминавахме и понякога той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше и помощта идваше по най-естествен начин.
За него всичко беше открито и
живота
на
човека беше бяла хартия.
Познаваше състоянията ни, от какво имахме нужда, знаеше за нашите грешки и заблуждения. Той едновременно присъстваше навсякъде в едно и също време. На Изгрева имахме безброй случаи, които се редуваха ден след ден. Спомням си разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямала какво да вечеря, а нямала и пари. По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, това е обикновена хитрост и тук на Изгрева не върви такава дребна хитрост.
към текста >>
Било вечер, а тя измъчена, била изоставена от всички, от самотна" по-самотна и смятала, че животът й няма
смисъл
и че тя е оставена така
на
течението, което я носи към пропастта.
На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: „Ето виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Спомням си и друг случай когато една наша позната сестра беше нав-влезнала в лабиринт от неразрешени лични въпроси и където се намираха спънки и противоречия предизвикани от близки и познати роднини. Бе решила да избяга от вкъщи, беше дошла на Изгрева и седнала под навеса на полянката.
Било вечер, а тя измъчена, била изоставена от всички, от самотна" по-самотна и смятала, че животът й няма
смисъл
и че тя е оставена така
на
течението, което я носи към пропастта.
Може би престояла повече от час, от време на време си поплаквала. След известно време към полунощ от към чешмата се задала една светлина от електрическо фенерче. Тя знаела, че по онова време Учителят вечерно време е излизал с фенерче на разходка, но тя също знаела, че и други са имали такива фенерчета. Светлината полека-по-лека пристъпвала към нея и чуват се стъпки. Когато светлината на фенерчето се приближила по земята на един метър до нея изведнъж снопа от светлината се вдига и този, който държи фенерчето я осветява.
към текста >>
В един момент се обръща към сестрата, поглежда я и казва: „Някой има противоречие в
живота
си, той не търси къде е причината
на
това, което му е дошло
на
главата, а търси да изкара виновни други около себе си.
Тя отново благодари на Учителя. Учителят отново мълчи. Накрая казва: „Учителю, дойдох да благодаря на Бога за помощта". Учителят се обръща към нея, усмихва се и казва: „Е, така вече може". На следващият ден Учителят в салона държи поредната си беседа и говори.
В един момент се обръща към сестрата, поглежда я и казва: „Някой има противоречие в
живота
си, той не търси къде е причината
на
това, което му е дошло
на
главата, а търси да изкара виновни други около себе си.
Човек се движм с такава светлина, която има в себе си. Ако имате едно нощно фенерче, то осветява само онова, което тя може да освети. Тя не може да освети цялата нощна тъма. Така е и с човек, който влезне в противоречие - той няма светлина, за да си освети пътя. Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче.
към текста >>
90.
121. БРАКЪТ
,
,
ТОМ 5
Бракът й бе ад в пълния
смисъл
на
думата.
Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и от време на време тя идваше на Изгрева, за да си припомни и дано някоя светлинка отново чрез спомена да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края. Имаше и друг случай още по-необикновен. Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи. Отива при Учителя, пита го, а той отговаря: „Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата". Тя не послушва и се омъжва.
Бракът й бе ад в пълния
смисъл
на
думата.
Но тя не се оплака и не смееше да отиде и да занимава Учителя със своя брак. Но така се случи, че нейният мъж тръгна за Америка на гурбет и реши да вземе и двамата й сина, а тя трябваше да остане сама на Изгрева. Отива при Учителя, за да пита, но не се оплаква вече от живота си до тук, развил се поради нейното непослушание. Едно е да не питаш Учителя и да направиш грешка, а друго е да го питаш и да постъпиш както си знаеш. Втория случай се наказва много жестоко.
към текста >>
Отива при Учителя, за да пита, но не се оплаква вече от
живота
си до тук, развил се поради нейното непослушание.
Отива при Учителя, пита го, а той отговаря: „Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата". Тя не послушва и се омъжва. Бракът й бе ад в пълния смисъл на думата. Но тя не се оплака и не смееше да отиде и да занимава Учителя със своя брак. Но така се случи, че нейният мъж тръгна за Америка на гурбет и реши да вземе и двамата й сина, а тя трябваше да остане сама на Изгрева.
Отива при Учителя, за да пита, но не се оплаква вече от
живота
си до тук, развил се поради нейното непослушание.
Едно е да не питаш Учителя и да направиш грешка, а друго е да го питаш и да постъпиш както си знаеш. Втория случай се наказва много жестоко. Как така Школа на Любовта, а се наказва. Много просто: по закона на Любовта е да изпълняваш Словото на Бога, но ако не го изпълняваш идва другият закон на света, т.е. на Кесаря и той те наказва и те принуждава да добиеш една опитност по обратния път на Любовта, т.е.
към текста >>
91.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Ако искаш да му помогнеш да го извадиш от някъде където е паднал тогава това пипане има
смисъл
.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ Най-труден бе въпросът, който имахме да разрешаваме с брака в различните му видоизменения и форми на общуване между някои братя и сестри. Имаше и се създаваха връзки, които Учителя не одобряваше. Имаше такива, на които той си даваше съгласието, но всеки случай беше отделен за себе си и не се подвеждаше под общ знаменател и да се обобщава с някакви думи и да важи за всички. Отидох веднъж и го питам за връзката между братя и сестри. Той каза: „Не е грешка да пипнеш един човек, но важно е за какво го пипаш, с каква цел и с какво чувство".
Ако искаш да му помогнеш да го извадиш от някъде където е паднал тогава това пипане има
смисъл
.
Ако подадеш ръка да го извадиш на прав път - има смисъл, но ако го заведеш по криви пътища - няма смисъл. И с какво чувство го пипаш. Има ли вътре в себе си чистотата, за да се доближиш до едно същество и до една душа. Ето това е важното". Имаше на Изгрева една сестра - Райна Калпакчиева.
към текста >>
Ако подадеш ръка да го извадиш
на
прав път - има
смисъл
, но ако го заведеш по криви пътища - няма
смисъл
.
Имаше и се създаваха връзки, които Учителя не одобряваше. Имаше такива, на които той си даваше съгласието, но всеки случай беше отделен за себе си и не се подвеждаше под общ знаменател и да се обобщава с някакви думи и да важи за всички. Отидох веднъж и го питам за връзката между братя и сестри. Той каза: „Не е грешка да пипнеш един човек, но важно е за какво го пипаш, с каква цел и с какво чувство". Ако искаш да му помогнеш да го извадиш от някъде където е паднал тогава това пипане има смисъл.
Ако подадеш ръка да го извадиш
на
прав път - има
смисъл
, но ако го заведеш по криви пътища - няма
смисъл
.
И с какво чувство го пипаш. Има ли вътре в себе си чистотата, за да се доближиш до едно същество и до една душа. Ето това е важното". Имаше на Изгрева една сестра - Райна Калпакчиева. Имаше и един морски офицер, който след едно корабокрушение кораба му засяда часове в северните морски води, едвам се спасява от ледената вода, връща се в България и заболява.
към текста >>
Но какво съм постигнала през
живота
си това е друго нещо.
А това можеше да го направи само чист човек от вътре и от вън, а този чист човек беше Учителят. А той по този повод каза: „Не е грешно да хванеш една чаша, но важно е с какво чувство ще я хващаш". Та в случая кое беше същественото - външното действие или онова, което човек влага вътре в него. Учителят ми каза: „Ти ако искаш още в този живот можеш да постигнеш абсолютна чистота". Аз бях схванала и разбрах пътя и кой е този път на вътрешно обновление и вътрешно чистене.
Но какво съм постигнала през
живота
си това е друго нещо.
Та вътрешната чистота между двама - мъж и жена бе най-съществено за тяхната връзка, защото през чистотата може да мине онова, което трябва да ги обедини. Обединението се извършва само в чистотата, защото Духът обединява, а той обитава, той присъства и живее само в Света на Чистотата. Учителят бе казал: „Когато двама се обичат истински те са вече женени в Божествения свят". Какво означава това ли? Много просто: техните души са съчетани горе в единение в Божествения свят, защото обичта възлиза от долу нагоре и съединява душите в Божествения свят, а Любовта слиза от горе от Божествения свят надолу и въздействува на душите да се въплътят чрез действия в хармония.
към текста >>
92.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата
на
Учителя да е имало един ученик в онзи
смисъл
, който го разбираше Учителя и
смисъла
, който влагаше в това име.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН Споменах не еднократно, че в Школата на Учителя имаше външни методи, които бяха предназначени за онези, които посещаваха Школата и сяха в Младежкия окултен клас както и онези, които бяха в Общия окултен клас. Те всички носеха името ученици.
Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата
на
Учителя да е имало един ученик в онзи
смисъл
, който го разбираше Учителя и
смисъла
, който влагаше в това име.
Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света". Ние се свихме, сгушихме се от такова определение, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки. След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа.
към текста >>
И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи
смисъл
, в който разглеждаше нещата Учителя.
След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа. Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя. Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление.
И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи
смисъл
, в който разглеждаше нещата Учителя.
Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си. Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай. И това имаше повече като упрек и ирония както и една категоричност, че тук на Изгрева няма ученици. Има Учител, но няма ученици.
към текста >>
Един интересен случай от
живота
ни
на
Рила
на
седемте рилски езера.
Има Учител, но няма ученици. Да, може би беше така. Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас. Но че нямаше ученици на Изгрева в това също съм сигурна и строго определена. Имаше малцина, които желаеха да учат, а това не беше малко, защото Учителят го приемаше като голямо постижение за нас.
Един интересен случай от
живота
ни
на
Рила
на
седемте рилски езера.
Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри. По едно време Учителят става от стола, лицето му е много сериозно и тръгва полека надолу от стъпалата, които водеха от неговата палатка към второто езеро. Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него.
към текста >>
Чрез него човек придобива чистотата си, само чрез чистота човек може да се добере до вътрешната духовна светлина
на
живота
.
Аз бях сложена в пещта и трябваше да мине времето и да ме извадят от пещта. Печеха ме, изпичаха ме, но не знаех кога ще ме извадят от там. И чак на десетия ден бях извадена от тази пещ, грънчаря ме извади, аз лъщях на слънцето и накрая Учителят ме прие на разговор. Та Божественият огън е огън, който от вътре човека гори и непрекъснато изгаря. Той е вечен, жив огън.
Чрез него човек придобива чистотата си, само чрез чистота човек може да се добере до вътрешната духовна светлина
на
живота
.
Аз съм на разговор пред Учителя. „Като постоянствуваш ще подобриш кармата си." „Учителю, ще дойдат ли за мене по-добри условия? " „Ще дойдат." „Скоро ли? " „Скоро скоро. До китката кожата на ръката ти е променена.
към текста >>
93.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Като казвам ще учиш разбирам в
смисъл
, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си.
По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого". Поставиш ли - отдалечаваш се. Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете. На разговор съм пред Учителя. „Ще учиш!
Като казвам ще учиш разбирам в
смисъл
, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си.
Ще гледаш да прекарваш животинските си енергии нагоре. Енергиите, които се образуват отзад на тила ще ги прекарваш най-напред отпред на челото - там е разумността, после отгоре на главата където е хилядолистника и от там в Божествения свят. Има три начина за разрешение на отношенията: физически, духовен и Божествен. Ако искаш да разрешиш проблемите по физически начин трябва да си богат. Ако искаш да ги разрешиш по духовен начин трябва да си красив в духовен смисъл.
към текста >>
Ако искаш да ги разрешиш по духовен начин трябва да си красив в духовен
смисъл
.
Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си. Ще гледаш да прекарваш животинските си енергии нагоре. Енергиите, които се образуват отзад на тила ще ги прекарваш най-напред отпред на челото - там е разумността, после отгоре на главата където е хилядолистника и от там в Божествения свят. Има три начина за разрешение на отношенията: физически, духовен и Божествен. Ако искаш да разрешиш проблемите по физически начин трябва да си богат.
Ако искаш да ги разрешиш по духовен начин трябва да си красив в духовен
смисъл
.
А ако искаш по Божествен начин - трябва да си силен. Богатия се харесва с това, което дава и плаща. У красивият има една естествена привлекателност, а силният с Духът Божий дава сила и живот на онези, които го търсят. Физическо отношение е когато аз съм гостилничаря, а ти си много гладен и дойдеш та ми искаш да ядеш. Но представи си, че в тази гостилница има надпис: „Днеска с пари, а утре на вяра".
към текста >>
Но като те вижда, че ти се стараеш и учиш, казва: „Той учи добре, от него ще излезе човек в
живота
" и става снизходителен към твоята беднотия и те учи без пари.
Представи си, че гостилничарят ти дава на вересия да ядеш, но за всяко ядене записва. В такъв случай доброжелател ли ти е? Духовно отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш. Но представи си, че ти си беден и не можеш да си плащаш уроците. Учителят пише уроците и си казва: „Този ученик не плаща".
Но като те вижда, че ти се стараеш и учиш, казва: „Той учи добре, от него ще излезе човек в
живота
" и става снизходителен към твоята беднотия и те учи без пари.
Това са положенията, които съвременния свят заема пред Бога." „Учителю, аз кое място заемам? " „Тебе искаме да те поставим в положението на бедния ученик. От Невидимия свят ви са дадени всички условия да учите. Вие сте поставени в Школа, имате Учител, имате Слово и Бог е в Словото Му".
към текста >>
94.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни
на
друго място там, където се документира
живота
на
човека и от където му се определя неговата съдба.
Той ми се скара: „Защо не го прогонихте? " Казах му, че съм била много далече. Учителят си отдъхна и се успокои. Аз исках да се освободя да не би това бе-зучастие от моя страна да ми довлече някоя беля и ново изпитание затова споделих с Учителя. А той си отдъхна като видя, че не съм пристъпила закона.
По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни
на
друго място там, където се документира
живота
на
човека и от където му се определя неговата съдба.
Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката. Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила". По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите на акули.
към текста >>
По-късно в
живота
ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата
на
хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите
на
акули.
По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни на друго място там, където се документира живота на човека и от където му се определя неговата съдба. Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката. Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила".
По-късно в
живота
ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата
на
хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите
на
акули.
Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда. Е, при хората се виждаме, срещаме се, но се гледаме някакси от страни. Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен.
към текста >>
После отиде при Учителя и му разказа всичко за
живота
си и за разправиите, които имаше в този дом.
Едвам я вдигнаха и я сложиха в една от бараките и докладваха на Учителя, че е много болна. А той им каза: „Сестрата не е болна, а е от магия". Всички подскочиха като ужилени от тези думи на Учителя, защото той рядко говореше за такива неща. После той даде напътствия на онези сестри, които я бяха подслонили. До вечерта тя се съвзе.
После отиде при Учителя и му разказа всичко за
живота
си и за разправиите, които имаше в този дом.
Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от кухнята и после да „гаси" въглен на сестрата. По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията. После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно. Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена. Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена.
към текста >>
Страхът има
смисъл
в животинския свят.
Настроенията са състояния, през които ще преминаваш и ще ги изживяваш. Трябва нисшите енергии да ги подигаш нагоре към мисълта си. Ще развиваш паралелно с тях други сили. Страхът трябва да изпълни човешкото сърце, за да може да познае кога е дошла любовта в него. Когато дойде Любовта страхът ще излезе от вънка.
Страхът има
смисъл
в животинския свят.
Тигърът го е страх от кобрата, защото само с едно клъцване и като го клъвне може да го остави на място и затова се спира и не приближава до кобрата. Когато в човека влезе Любовта тя изпъжда всякакъв страх навънка. Когато се занимава човек със дребните случки, то той издребнява. Трябва да издигне съзнанието си по-нависоко. Тебе ти влияят и от вънка, а има друга една причина за всичко това - тя е общата вълна, която обхваща всички.
към текста >>
95.
140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
По онова време той е минавал някаква вътрешна психическа депресия и е търсел както всеки човек
смисъла
на
живота
.
Всяко едно действие трябва да съответства на Високият идеал в Словото на Учителя. Всички, които бяха дошли на събора бяха поименно поканени, но имаше и такива, които бяха откликнали на вътрешния зов на Бялото Братство и душите им бяха откликнали и бяха дошли на събора. Ще ви разкажем един такъв пример. Имаше един брат - Михаил Ангелов от Варна, който беше чувал за Братството и познаваше някои от братята там. Един ден братята Абаджиеви му съобщават, че в Търново ще има събор на Бялото Братство и са му съобщили, че той може да бъде заведен на събора.
По онова време той е минавал някаква вътрешна психическа депресия и е търсел както всеки човек
смисъла
на
живота
.
Той се е смущавал да тръгне сам, но по настояване на братята Абаджиеви той тръгва и стига в Търново. Когато пристига ръководителят на варненското братство - Емануил Иванов го вижда и се скарва на братята Абаджиеви. „Защо сте го довели тука, когато той е още млад и няма покана за събора? " Брат Михаил решава да се върне, но един от братята Абаджиеви го задържа. След това Емануил Иванов повдига този въпрос пред всички ръководители за неканения гост и те всички решават, че той трябва да напусне събора.
към текста >>
96.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
То спаси от явна гибел и осмисли
живота
на
много хора, стоящи
на
края
на
пропастта.
Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души.
То спаси от явна гибел и осмисли
живота
на
много хора, стоящи
на
края
на
пропастта.
И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество. Те са вдъхновявани от живото слово на Учителя. Днес те представляват едно духовно семейство, в което всеки се чувствува на своето място и работи според силите си.
към текста >>
Защото то възкресява хората, осмисля
живота
им, правейки трудното леко, мрачното светло.
Колко много ни дават те. Всички са така радостни, оживени, като че ли сам Учителят невидимо присъствува между тях. Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите Божествени песни издигат душата и я отнасят в друг, по-съвършен свят. И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение.
Защото то възкресява хората, осмисля
живота
им, правейки трудното леко, мрачното светло.
Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение.
към текста >>
Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси
на
живота
, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята.
Всички са така радостни, оживени, като че ли сам Учителят невидимо присъствува между тях. Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите Божествени песни издигат душата и я отнасят в друг, по-съвършен свят. И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло.
Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси
на
живота
, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята.
То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия.
към текста >>
В Сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства
на
живота
ще му се сторят незначителни.
„Братство", бр. 178 от 24 януари 1937 г. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ Впечатления от Рила „И тъй казвам ви: Създава се ново небе и нова земя. Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия свят. Ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си." Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо.
В Сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства
на
живота
ще му се сторят незначителни.
А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат „истински човеци". Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще.
към текста >>
Там вие ще се докоснете до извора
на
живота
и ще възприемете трептенията
на
други светове.
А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат „истински човеци". Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще.
Там вие ще се докоснете до извора
на
живота
и ще възприемете трептенията
на
други светове.
На тия височини се развиват сякаш мощни токове, и чийто крак докосне тези места не може да не се почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: „Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: „Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух!
към текста >>
Човек като че ли се слива с
живота
природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори
на
свой, символичен език.
Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове, и чийто крак докосне тези места не може да не се почувствува чудотворното им влияние.
Човек като че ли се слива с
живота
природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори
на
свой, символичен език.
На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: „Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: „Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! -И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото".
към текста >>
Ние все още се вслушваме в живите слова
на
Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха
смисъл
на
живота
ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там.
Ние все още се вслушваме в живите слова
на
Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха
смисъл
на
живота
ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното.
към текста >>
Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите
на
Учителя, се отличава доста рязко от
живота
на
другите хора.
И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите
на
Учителя, се отличава доста рязко от
живота
на
другите хора.
Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит.
към текста >>
А да почувствуваш, че имаш дом
на
земята, в пълния
смисъл
на
тази дума, е нещо необикновено.
В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом.
А да почувствуваш, че имаш дом
на
земята, в пълния
смисъл
на
тази дума, е нещо необикновено.
Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем?
към текста >>
Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния
смисъл
на
преживяното и да приложим в
живота
придобитият опит.
Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното.
Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния
смисъл
на
преживяното и да приложим в
живота
придобитият опит.
Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата.
към текста >>
97.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
Затова обаче трябва най-напред да се даде време и свобода
на
съдебния инспектор при градоначалството да довърши спокойно своето дознание, сетне, да се добере до по-положителни данни коменданта, който ми каза, че действува в тоя
смисъл
чрез свой доверен човек и, най-сетне да довършим нашите изучавания по работата и ние двама с г. градоначалника.
Аз четох, повечето от тия брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковно-славянския език, г. Ст. Михайловски. Друг беше въпросът с адвентистите, които организирани в секта, проповядваха и вършеха работи, които бяха противни и на законите в страната и на добрите нрави. За тях Министерството на външните работи и изповеданията даде - при поискване - на военните власти нужните осветления и съответни мерки бяха навреме взети. Не ще съмнение, че ако понататъшните разучавания за Дънов установят, че той е водител на някаква секта и че и неговото учение е противно на законите и благонравието, - тогава Министерството няма да се въздържи да изиска да се вземат спрямо него и неговите адепти съответни мерки.
Затова обаче трябва най-напред да се даде време и свобода
на
съдебния инспектор при градоначалството да довърши спокойно своето дознание, сетне, да се добере до по-положителни данни коменданта, който ми каза, че действува в тоя
смисъл
чрез свой доверен човек и, най-сетне да довършим нашите изучавания по работата и ние двама с г. градоначалника.
А да може всичко това да стане, нужно е да не се прибързва с никакви репресивни мерки, каквито градоначалника препоръчва. Право и уместно ще е да не се позволява нито на Дънов, нито на когото и да било да правят публични събрания на открито извън града. Ала събрания по частни домове не виждам, защо да се запрещават: по отношение на тях най-много, което ми се струва уместно да се направи, е да бъдат те редовно посещавани от явната и тайна полиция. Нито Дънов, нито неговите адепти могат да се противопоставят на подобна мярка, щом те канят всички на своите събрания. (п.) Н.
към текста >>
Не се мина обаче много време Молов бе повърнат обратно в София и един ден, изпаднал в екзалтация, той си разпори корема и се хвърли от втория етаж
на
къщата си и така свърши
живота
си.
С това се обяснява дето Радославов вместо да се вслуша в разумните съвети на градоначалника и да поиска бързото прилагане на резолюцията, която като Министър на вътрешните работи бе сложил върху рапорта му, той като Министър на външните работи и изповеданията, спря това изпълнение под предлог, докато въпросът се проучи по-обстойно. По-сетне делото с цялата преписка по него бе изпратено в Св. Синод за проучване; Св. Синов назначи комисия от богослови под председателството на Високопреосвещения Неврокопски митрополит Макари, която да проучи въпроса и даде мотивирано заключение по него. Но комисията не бе се още конституирала, когато във Външното министерство повея друг, противен вятър, и един ден вестници съобщиха, че Дънов и Молов, водители на дъно-вистите и адвентистите, били интернирани от София, първият във Варна, а вторият в Горна Оряховица.
Не се мина обаче много време Молов бе повърнат обратно в София и един ден, изпаднал в екзалтация, той си разпори корема и се хвърли от втория етаж
на
къщата си и така свърши
живота
си.
След него по настояване на влиятелни пред правителството дъновисти и дъновист-ки бе повърнат в София и Дънов, който от тогава и до днес продължава благополучно да живее в столицата и от никого не смущаван да държи Своите публични събрания някъде в Ючбунар. Що се отнася до комисията, която Св. Синод назначи, тя работи в продължение на месец и половина и след обстойно проучване на данните, с които разполагаше върху дейността на Дънов, както и въз основа на печатаните му беседи, 25 на брой, които бяха най-внимателно прощудирани, представи на Св. Синод подробен доклад с мотивирано в края заключение, но Св. Синод, неизвестно по какви съображения и до днес не си е казал думата по въпроса.
към текста >>
98.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в
живота
.
А какво е мнението на Иван Толев, столичен адвокат и бивш народен представител за Учителя Дънов ще видим в цитираното показание от 1917 г. Пред софийския градоначалник на стр. 41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам.
Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в
живота
.
Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието.
към текста >>
Образец
на
нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток
на
природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост
на
доброто с логично тълкувание
на
евангелските текстове, като разкрива техния дълбок
смисъл
.
41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество.
Образец
на
нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток
на
природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост
на
доброто с логично тълкувание
на
евангелските текстове, като разкрива техния дълбок
смисъл
.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
към текста >>
99.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата
на
Христовото учени е- любовта - в
живота
си.
Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми.
Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата
на
Христовото учени е- любовта - в
живота
си.
Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете.
към текста >>
Приложете Христовото Учение в
живота
и ще имате подкрепата
на
интелигенцията.
С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа. Ние се срамуваме като българи от Вас, не знаем Вие какво мислите. Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Приложете Христовото Учение в
живота
и ще имате подкрепата
на
интелигенцията.
Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива. А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите. После, трябва да бъдете богослов, действителен богослов.
към текста >>
За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и
живота
", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука.
За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и
живота
", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни.
към текста >>
Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и
смисъла
на
живота
; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно.
и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна.
Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и
смисъла
на
живота
; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно.
Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи.
към текста >>
От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в
живота
, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи.
Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр.
От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в
живота
, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи.
Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ. За това ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първо своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега. Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим.
към текста >>
И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в
живота
, почиващи само
на
опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо.
Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест, ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ и да просвети Бог умовете на всички ни да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече. А какво ще ни наричат тези и онези, това е тяхна работа. „По делата и плодовете ще ви познаят", е казал Христос. Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистата, в тази издигнатост, каквато се иска, защото до скоро сме били и ние като вас. Обаче, ние вървим смело по този път.
И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в
живота
, почиващи само
на
опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо.
Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела.
към текста >>
Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи
на
живота
, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно".
Който иска положителна обнова, този е пътя. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността. Ние знаем още, че много души чувствуват същото и ще споделят писаното от нас, остава само да се направи крачка напред от всекиго. Ние чухме и ценни думи тази година от търновци, които говориха искрено, без да са чели и знаят нещо от нашата литература: „Виждаме ви, че сте добри хора, вършите добри дела, молите се на Бога, въздържатели сте, вие ще извадите българския народ от тинята, в която е потънал.
Дайте ни, обаче, светлинка да видим вашите принципи
на
живота
, защото ние знаем, че това което се пише против вас е невярно".
„Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература.
към текста >>
100.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД
,
,
ТОМ 5
Да науча българите да се кланят
на
Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат
смисъла
на
живота
, да придобият истинската култура.
Многократно.Учителят е бил извикван за разпит в обществената безопасност. Спомням си също, че стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше много огорчен както от българите, така от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: „Ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача.
Да науча българите да се кланят
на
Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат
смисъла
на
живота
, да придобият истинската култура.
Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци носители на Новата култура". По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора Аз зная защо искат това: те искат да отнемат спе- • челената енергия. Те искат да се съсипе туй общество, и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия.
към текста >>
Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява
живота
на
човечеството.
Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революциите.
Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява
живота
на
човечеството.
За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата и в човека, като съвест. Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги то да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно.
към текста >>
Ние в нашите речи не сме имали никакъв
смисъл
да обидим това, което е добро, разумно, честно, справедливо в съдийската колегия.
Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата и в човека, като съвест. Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите.
Ние в нашите речи не сме имали никакъв
смисъл
да обидим това, което е добро, разумно, честно, справедливо в съдийската колегия.
Относно обществения строй нашето желание е било винаги то да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия. - Тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казваме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери.
към текста >>
НАГОРЕ